Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)». Краткое содержание книги:
— Нямаше да дойдете тук, ако нямахте някакъв невероятен коз, който да използвате срещу мен. Какъв е той?
— Разбира се — каза доктор Ферис. — Очаквах да разберете това. Ето защо не са необходими дълги обяснения — той отвори куфарчето си. — Искате ли да видите коза ми? Донесъл съм няколко мостри.
С жест на професионален картоиграч, който разперва ветрило от карти с едно махване на ръката, той разтвори пред Риърдън редица лъскави снимки. Бяха моментни фотографии на хотел и на регистрационна книга, в която с почерка на Риърдън бяха написани имената на господин и госпожа Дж. Смит.
— Знаете, разбира се — меко каза доктор Ферис, — но сигурно искате да разберете дали и ние знаем, че госпожа Дж. Смит е госпожица Дагни Тагарт.
Не можеше да забележи нищо на лицето на Риърдън. Той не беше и помръднал, за да се наведе над снимките, а седеше и ги гледаше със сериозно внимание, сякаш от перспективата на разстоянието откриваше за тях нещо, което не беше знаел.
— Имаме доста допълнителни доказателства — каза доктор Ферис и хвърли на бюрото снимка на сметката от бижутера за рубиненото колие. — Едва ли искате да видите клетвените показания на дневните и нощните портиери, те не съдържат нищо, което да е ново за вас, освен броя свидетели, които знаят къде прекарвате нощите си в Ню Йорк през последните две години. Не бива да обвинявате тези хора твърде много. Интересна характеристика на епохи като нашата е, че хората започват да се боят да казват нещата, които искат, както и да се боят, когато ги разпитват, да премълчават нещата, които биха предпочели никога да не изричат. Това може да се очаква. Но ще се учудите, ако разберете кой ни даде първата насока.
— Знам кой е — каза Риърдън. В гласа му не личеше реакция. Пътуването до Флорида вече не беше необяснимо.
— Няма нищо, с което този мой коз да ви нарани лично — каза доктор Ферис. — Знаехме, че никаква лична вреда няма да ви накара да отстъпите. Така че ви казвам открито, че това няма да ви нарани изобщо. Ще нарани само Дагни Тагарт.
Сега Риърдън гледаше право в него, но доктор Ферис се чудеше защо му се струва, че спокойното, затворено лице се отдалечава все повече и повече.
— Ако тази ваша афера бъде разпространена от единия край на страната до другия от такива специалисти по изкуството на клеветата като Бъртрам Скъдър, това няма да навреди особено на репутацията ви. Освен няколко любопитни погледа и няколко повдигнати вежди в някои от по-препълнените светски салони, ще се измъкнете доста леко. Подобни афери се очакват от един мъж. Всъщност това дори ще допринесе за репутацията ви. Ще ви придаде романтичен ореол сред жените, а сред мъжете ще ви донесе определен престиж — под формата на завист заради едно необичайно завоевание. Но онова, което ще причини на госпожица Тагарт, с нейното неопетнено име, с репутацията й, издигната над всеки скандал, с особената й позиция на жена в един строго мъжки бизнес — какво ще причини това на нея, какво ще види в очите на всеки, когото срещне, какво ще чуе от всеки мъж, с когото работи — това оставям на собствената ви фантазия. И съвест.
Риърдън чувстваше единствено пълна неподвижност и яснота. Сякаш някакъв глас му казваше сурово: това е моментът, сцената е осветена, сега внимавай. И, застанал гол под силната светлина, той наблюдаваше спокойно, тържествено, лишен от страх, от болка, от надежда, и единственото, което му беше останало, беше желанието да знае. Доктор Ферис се учуди да го чуе да казва бавно, с безстрастния тон на абстрактно изявление, което сякаш не беше предназначено за слушателя му:
— Но всичките ви изчисления почиват на факта, че госпожица Тагарт е добродетелна жена, а не курвата, за каквато ще я обявите.
— Да, разбира се — каза доктор Ферис.
— И че за мен това означава много повече от обикновена забежка.
— Разбира се.
— Ако тя и аз бяхме такива отрепки, за каквито ще ни представите, козът ви нямаше да проработи.
— Не, нямаше.
— Ако връзката ни беше падението, за което ще я обявите, нямаше да имате начин да ни нараните.
— Не.
— Щяхме да сме недосегаеми за властта ви.
— Всъщност — да.
Не на доктор Ферис говореше Риърдън. Виждаше дълга поредица от мъже, която се простираше през вековете, от Платон насетне, чийто наследник и краен продукт беше един некомпетентен дребен професор с вид на жиголо и душа на главорез.