Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
В този момент вратата на кухнята се отвори с трясък и се появи домакинът с дървен поднос, отрупан с чудесни ястия — печено месо, дебел комат хляб, вдигащи пара варени картофи, купа със сос и чиния пюре от ряпа с масло. Остави подноса на масата пред Свенсон и колебливо посочи бара.
— Нещо за пиене?
— Халба бира, ако обичате.
— Няма бира — обади се вторият мъж, който оплешивяваше на челото и косата му бе заресана оптимистично напред по стария имперски начин.
— Тогава вино — каза Свенсон. Ханджията кимна и отиде зад бара. Доктор Свенсон се обърна към двамата мъже, вдиша доволно ароматите на храната и каза:
— Не отговорихте на моята… хипотеза.
Двамата бързо се спогледаха, оставиха чашите си на камината и бързо излязоха, без да кажат и дума.
Часовникът на входа на „Крал Гарван“ удари седем. Доктор Свенсон запали цигара, гаврътна последната глътка от втората си чаша вино, остави чашата и стана. Ханджията беше зад бара, четеше книга. Свенсон навлече шинела си и се провикна:
— Ще се поразходя. Ще мога ли да си вляза след това? Кога заключвате?
— В Тар Вилидж вратите не се заключват — отговори мъжът и се върна към книгата си. Свенсон разбра, че няма да говори повече, и тръгна към изхода.
Нощта бе ясна и хладна, ярката луна хвърляше по тревата блед сребрист блясък, все едно току-що бе валяло. Прозорците на църквата светеха. В останалите сгради сякаш не живееше никой — все едно имаше заповед да се угасят всички свещи в определен час. Вероятно в потвърждение на това зад него в „Крал Гарван“ светлините също угаснаха, собственикът затваряше за през нощта. А току-що бе минало седем! Кога ставаха тези хора — преди зазоряване ли? Може би пуританската природа на групичката във влака не беше чак толкова неуместна — може би времето, прекарано в изпълнения с грях град (нямаше как да отрече, че е така), бе повлияло силно на скептичните му възгледи. Свенсон тръгна през тревата към църквата, за да види какво държи хората там будни.
В центъра на зелената площ имаше голям стар дъб и когато стигна до него, Свенсон чу трополенето на карета и се обърна. Беше малка и бърза, теглеха я два черни коня и я караше дебело облечен кочияш. Спря точно пред „Крал Гарван“ и Свенсон мигом разбра, че това е закъснелият пътник, когото чакаха двамата мъже. Кочияшът отиде до вратата, почука, почака, почука пак, по-силно, и след няколко минути — след като никой не отговори — се върна на капрата. Свенсон просто нямаше как да не се удиви на заядливото мълчание на ханджията. След миг каретата потегли навътре в селото. Скоро вече не се чуваше и в настъпилата отново нощна тишина изглеждаше, сякаш никога не е идвала.
Църквата беше доста семпла: белосано дърво с правоъгълна камбанария. Вратата беше затворена и освен това заключена с желязна верига с тежък катинар. Свенсон се качи по трите каменни стъпала и долепи ухо до вратата. Чу нещо… някакъв звук, който опъваше нервите му, колкото повече го слушаше…, тихо вълнообразно жужене. Пеене ли беше? Фалшиво, неприятно ручене на клавесин? Нямаше как да разбере. Тръгна да обиколи църквата. По страничната стена имаше ред високи прозорци с витражи. Не можеха да се различат картини и той се запита дали украсата не е просто геометричен десен — като в джамиите например, където всяко изображение на мъж или жена, да не говорим за Пророка, би било богохулство. Погледна нагоре, но видя само смътен блясък — имаше някаква светлина, но не повече от скромен фенер или няколко свещи. Изведнъж зад прозорците проблесна син блясък, някаква лазурна светкавица. И изчезна също така мигновено. Не последва гръм, нито някакъв звук или реакция отвътре… дали не му се бе сторило? Не. Затича се към задната страна на църквата да търси друг вход, зави зад ъгъла…
— Капитан Блах!
Беше мъжът от влака, фиктивният партньор на Елоиз, чиновникът. Стоеше на прага на отворената задна врата на църквата със запалена цигара в едната ръка и — неуместно — с тежък железен гаечен ключ в другата, от онези, които се използват само при най-големите машини. Преди Свенсон да успее да каже нещо, мъжът пъхна цигарата в устата си и му протегна ръка.