Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Малката кантора, отделена за него, беше стаичка от дърво и стъкло в края на една дълга, ниска работилница, изпълнена с тезгяси, менгемета, инструменти, каиши и колела; и всичко това, което бе включено към парната машина, трещеше и се въртеше така, сякаш му бе възложена самоубийствената задача да смели предприятието на ситен прах и да направи фабриката на парчета. От две големи врати, подобни на люкове — едната на тавана — за работилницата горе, а другата на пода — за долната работилница, се процеждаше дебел сноп светлина, който напомняше на Кленъм за оная детска книжка с картинки, където подобен сноп от лъчи бе станал свидетел на убийството на Авел. В канцеларията шумовете долитаха отдалеч като усърдно жужене, прекъсвано понякога от почукване и тежки удари. Прилежните фигури на работниците бяха покрити със стружки от желязо и стомана, които танцуваха по всеки тезгях и изригваха през всяка цепнатина на дюшемето. До работилницата се достигаше по една подвижна стълба от долния двор, където пък подът на същата тази работилница служеше за навес над големия точиларски камък, на който се остреха инструментите. От всичко това се излъчваше в очите на Кленъм нещо едновременно и нереално, и много практично, което бе за него желана промяна; и всеки път, щом вдигнеше поглед от най-важното си занимание в началото — подреждането на документите, — той съзерцаваше тези неща с едно чувство на задоволство от своето занимание, съвсем ново за него.
Един ден, когато пак повдигна очи, той бе изненадан от една дамска шапка, която се катереше по подвижната стълба. Необичайното явление бе последвано от втора шапка. Тогава той забеляза, че първата шапка е кацнала върху главата на лелята на мистър Ф., а втората — на главата на Флора, която, изглежда, бе изтласкала наследството си по стръмнината с голяма мъка.
Макар да не бе кой знае колко очарован като видя тези посетителки, Кленъм веднага отвори вратата на кантората и ги извлече из работилницата; спасение съвсем належащо, защото лелята на мистър Ф. вече се спъваше върху някакво препятствие и се заканваше на парните двигатели като институция изобщо, размахвайки тежката си чанта.
— Ах, божичко, Артър — да кажа мистър Кленъм, далеч по-прилично — ох, как се изкатерихме дотук а как ли пък ще слезем без пожарникарска стълба а лелята на мистър Ф. се изпотрепа по стъпалата и цялата е в синини а ти да работиш с машинарии и леярство гледай ти и да не ни кажеш!
Това каза задъханата Флора. А междувременно лелята на мистър Ф. търкаше почитаемите носове на обувките си с чадъра и гледаше отмъстително.
— Много неучтиво, че не дойде да ни видиш след онзи ден, макар естествено да знам, че в нашия дом теб нищо не те привлича по-весело си си прекарвал времето, това е сигурно, ами тя руса ли е или чернокоса дали е синеока или черноока питам се, не че не очаквам да е съвсем различна от самата мене във всяко отношение защото аз те разочаровах много добре го съзнавам и ти си съвсем прав да я обичаш несъмнено ала каквото казвам Артър забрави го какви ужасни глупости говоря мили божке!
В това време той им бе сложил столове в кантората. Докато сядаше, Флора го надари с един от старите си погледи.
— И само като си помисля за Дойс и Кленъм и кой ли може да е този Дойс — продължи Флора, — приятен човек без съмнение и сигурно е женен или пък дъщеря, но има ли наистина? Тогава става ясно това съдружие и всичко друго, но ти не ми казвай защото знам че нямам право да те питам златната верига която бяхме изковали сега е скъсана и много правилно.
Флора нежно сложи ръка върху неговата и му изпрати още един от младежките погледи.
— Мили Артър — сила на навика, мистър Кленъм много по-деликатно и подходящо за новите условия — аз моля да простите, че си позволих да ви обезпокоя но си помислих, че мога да го сторя заради миналото завинаги увехнало, не ще разцъфне, пък и да ви посетя с лелята на мистър Ф. за да ви поздравя и пожелая всичко най-добро, много по-хубаво е от Китай не може да се отрече и много по-близко макар и по-високо!
— Много ми е драго да ви видя — каза Кленъм — и да ви поблагодаря, Флора, за това, че не сте ме забравили.
— Нещо, което аз не бих могла да кажа в никакъв случай — отвърна Флора, — защото аз можех да съм умряла и погребана поне двадесет пъти преди изобщо да се сетите за мене или за другото поради това последна забележка искам да направя, последно обяснение да дам…
— Моя мила мисис Финчинг — викна стреснато Артър.