Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
— Времето е пред нас, Гари, времето е наше.
Той я изгледа, широко усмихнат.
— Но аз не те задържам, Ортанс. Върви. Ще гледам как си нареждаш сака, без да хленча и скърцам със зъби, ако забравиш нещо, ще те подсетя. Както виждаш, готов съм да ти помогна…
— Гари, престани! — тропна с крак Ортанс. — Става въпрос за живота ми, сега се хвърлям в дълбокото. Тук и сега. Моята страст ще се осъществи. И заради тази цел съм готова да се опълча срещу всички, ако се наложи.
— Точно това наблюдавам и аз… една страст, която е на път да се осъществи. Досега не бях виждал подобно нещо отблизо. Поздравявам те, аплодисменти!
Той изръкопляска вяло, сякаш се подиграваше.
— Не искам да те засегна, нищо лично, Гари… Но се налага да вървя! Ела с мен!
— Да ти нося саковете и да украсявам витрините? Не, благодаря! Имам по-важни неща за правене.
Ортанс се замисли за миг. Няма да му пада на колене. Той не може да разбере? Толкова по-зле! Тя ще замине. Сама. Свикнала е да е сама. Не е умряла от самота. На двайсет години е и целият живот е пред нея.
— Добре тогава! Остани тук. Цупи се, необезпокояван от никого! Аз ще грабна „Хародс“, после Лондон, след това ще дойде ред на Париж, Ню Йорк, Милано, Токио… Ще го сторя и без теб, след като ти се цупиш.
Той отново изръкопляска, с нарастваща ирония.
— Ти си страхотна, Ортанс, страхотна! Прекланям се пред великия творец…
В този момент й се стори, че той я унижава, подиграва й се, слага я в категорията на опортюнистите, парвенютата, малките тъпачки, готови на всичко, want to be a star, I want to be a star, които бленуват за моментна слава, присламчвайки се в края на купона до някоя подпийнала известна личност. Принизяваше я до тези дребни риби, които бачкат за жълти стотинки, а себе си издигаше до нивото на истинските творци. Творците, които възпяват Човека, слагат главни букви навсякъде и крачат през живота, високо вдигнали неподкупно чело. Смазваше я с презрението си. Всичко това й идваше повече.
— О, глезеният господинчо, колко ви е лесно да говорите така. Господин внукът на кралицата! Той, господинът, комуто не се налага да си печели хляба, единственото му занимание е да чука небрежно по клавишите ноти и гами, високи и ниски тонове и да се мисли за Глен Гулд! Наистина е много лесно!
— Ортанс! Забранявам ти да говориш така, това е подло… ужасно подло — отвърна Гари, пребледнял.
— Казвам каквото мисля! За теб животът е прекалено лесен, Гари! Протягаш морно ръка и парите падат в нея. Затова си играеш на обиден. Никога не си се борил за нищо! Никога! Аз се справям сама още от времето, когато бях малко момиченце!
— Бедното малко момиченце!
— Точно така, бедното малко момиченце. И се гордея с това!
— Тогава продължавай да хапеш хората! В това си ненадмината!
— Жалък нещастник!
— Това го пускам покрай ушите си…
— Мразя те!
— А аз дори не те мразя! Пълно е с такива като теб! Търкалят се по улицата. Знаеш ли как им казват?
— Ненавиждам те!
— Много бързо преминавате от обожание към омраза, скъпа! — отговори той с леко крива усмивка. — Не позволявате на чувствата да пуснат корени в сърцето ви! Явно чувствата ви са изкуствени цветя и най-лекият полъх ги отвява… Едно обаждане на мис Фарланд и хоп, няма вече цветя, а само асфалт, грозен, черен асфалт.
Зелените очи на Ортанс притъмняха, замятаха черни искри. Тя метна по него дрехите, които бе натъпкала в сака.
Той избухна в смях. Тя се хвърли отгоре му, опитвайки се да го ухапе. Той я отблъсна, без да престава да се смее. Тя се изтърси на пода с цялата си тежест. Унижена, че я е видял с вирнати петала, Ортанс се провикна, сочейки го с пръст:
— Гари Уорд, не се опитвай никога вече да ме видиш, никога!
— О… няма такава опасност, Ортанс, ти успя да ме отвратиш от себе си за доста дълго време!
Той си нахлузи джинсите, тениската и излезе от стаята, без да погледне отпусналата се на земята девойка.
Тя чу как се тресна вратата.
Хвърли се на леглото, избухвайки в ридания. Така й се пада. Лудост е било да вярва, че може да се свърже с момче, сливане, съчетаване, топка от любов и емоции, и в същото време да стане известна личност. Bullshit! Беше повярвала, че го обича, повярвала бе, че и той я обича, че ще й помогне да направи красиви, големи неща, беше направо гротескно. Тя се изсмя подигравателно. Попаднах в клопката, в която попадат всички момичета. Заслужих си го! Жалка глупачка! В какво щях да се превърна? Във влюбено момиче! Резултата го знаем! Тъпачки, които ридаят в леглото. Аз не съм ридаеща тъпачка. Аз съм Ортанс Кортес и ще му покажа, че ще успея, ще стигна до небето и отвъд, ще разбия всички, и тогава, тогава… няма да го погледна, ще го игнорирам, ще го изоставя край пътя печалното джудже и ще продължа напред. Тя си представи едно печално джудже, застанало на банкета, лепна му физиономията на Гари и го подмина, бавно, много бавно, без дори да го удостои с поглед. Bye, bye, печално джудже, остани си тук на жалкия път насред еднообразното поле, следвай жалкия си предначертан път…