Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Изчезвам в Лондон и няма да те видя никога вече, никога!
Ортанс стана, изправи рамене, пое си дълбоко въздух и се зае да си събира нещата.
Евростар имаше на всеки четирийсет минути.
Точно в пет щеше да кацне в кабинета на мис Фарланд в Лондон. Да не забрави писалката, която купи от „Питал“, с жената, която се облича и съблича, когато я обърнеш.
Леко дръзко, може би.
Но на Пола ще й хареса…
Трета част
Всички поканени се бяха настроили за едно чудесно празненство, а то се оказа пълен провал.
Всяка година в първата неделя на януари Жак и Беранжер Клавер канеха гости в „най-непринудена обстановка“. Без вратовръзки и сака, без протокол. Приятелско събиране с беснеещи из апартамента деца, мъжете с провиснали панталони, небрежно метнали пуловери на раменете. На поканата пишеше „Заповядайте тази вечер у Жак и Беранжер“. Сбирката бе и повод да поухажват разни важни клечки, да ги покажат на близки приятели, да създадат непринудена атмосфера на добронамереност, но и възможност да разменят визитки и откровения на фона на крясъците на дечурлигата и да споделят как са изкарали коледните празници. Празникът у Жак и Беранжер Клавер беше тест за популярност на семейството, за това, дали все още се ползва с благоразположението на висшите кръгове.
Качеството и нивото на партито се определяха от оценките, които поставяха на присъстващите. Един голям началник се равняваше на три приятелки на Беранжер, но ако някоя приятелка на Беранжер се появеше в компанията на съпруга си голям началник, нивото се вдигаше с още три точки.
А освен това…
Освен това, мислеше Беранжер, няма лошо в това, да заредим с още малко радост прохождащата година. Навсякъде се натъкваш на угрижени физиономии, на песимистични прогнози. Празненството си е едва ли не благотворителен жест, продължи да разсъждава тя, докато се напъхваше в тясната, прилепнала черна рокля, която подчертаваше фигурата й, и се поздравяваше за плоския корем и тесния ханш. Нито грам целулит, нито една стрия след четири раждания! Остават ми още няколко добри години. При положение че попадна на мъжа, който…
Последната й любовна авантюра се оказа провал. Въпреки че беше красив и загадъчен ерген. Загорелите му китки, осеяни с черни косъмчета, страхотно я привличаха. Кръстосваше пустинята, монтираше петролни сонди за някаква американска компания. Беранжер се виждаше как си играе с кестенявите му кичури, как се отърква в мускулестите му гърди, опиянена от мириса му на силен самец, сразил бродещия край кладенците на сондажа хищник. Мечтите й се изпариха в момента на плащането на сметката. Той извади най-обикновена кредитна карта… от ония сините. Все още ли има такива?, учуди се тя, ококорила очи. Прозя се широко и помоли сондьора да я изпрати до къщи. Внезапен пристъп на мигрена. Силна отпадналост. Бе минала възрастта, в която човек хлътва ей така, без да се замисли. Синя карта… това я върна в младостта, когато все още беше млада и зелена и се втурваше да се целува с първия, който се осмеляваше да се отърка в зъбните й шини и нямаше пари дори да я почерпи една кола. На четирийсет и седем години просто се налага да инвестирам. Да намеря заместник на Жак със златна или платинена карта, а защо не и с нещо по-добро, с някое черно инфинити, в случай че Жак ми даде пътя, заплаха, която виси над главата ми като дамоклев меч. Като гледам как всеки ден се прибира все по-късно… Накрая, някоя вечер изобщо няма да се прибере и тогава ще ми се разкаже играта. Ще се наредя на опашката на разведените жени. Сама жена на моята възраст си е направо застрашен вид.
Нареждаха масите, тук-там из апартамента поставяха ароматизирани свещи и вази с цветя, постилаха искрящи, белоснежни покривки, върху тях нареждаха кофи за шампанско, възкисели лакомства, разноцветни шербети, но гвоздеят на празненството бяха еклерите, пирамидите от еклери, за които Беранжер претендираше, че са нейно производство, а всъщност, измъквайки се по чорапи, Жак отиваше да ги купи от една сладкарница в Петнайсети район, където ги приготвяха на място. При някаква си фрау Кайтел, жизнерадостна австрийка, с брадичка и врат, потънали в три пласта тлъстини, но пък с вечно залепена на устните й усмивка.