Тайната история

— Ами ако е… — прошепнах.

Щях да кажа „Ами ако е Хенри?“ Но всъщност си мислех „Ами ако са ченгетата?“ Знаех, че и Франсис си мислеше същото.

Пак се почука, този път по-настоятелно.

Сърцето ми щеше да се пръсне. Съвсем объркан от страх, отидох до леглото и седнах.

Франсис прокара ръка през косата си.

— Влез — каза той.

Бях толкова разстроен, че ми трябваше малко време, за да разбера, че това бе Чарлс. Беше опрял единия си лакът на рамката на вратата, червеният му шал бе усукан неравномерно около врата му. Щом прекрачи прага на стаята, видях, че е пиян.

— Здравей — поздрави той Франсис. — Какво, по дяволите, правиш тук?

— Изплаши ни до смърт.

— Не знаех, че ще идваш. Хенри се обади и ме изкара от леглото.

Двамата го погледнахме в очакване да поясни. Захвърли си палтото и ми хвърли мътен и напрегнат поглед.

— Сънувах те — каза Чарлс.

— Какво?

Той примигна срещу мен.

— Сега си спомних. Снощи сънувах и ти бе в съня ми.

Зяпнах го. Франсис нетърпеливо ни прекъсна, преди да успея да му кажа, че аз също съм го сънувал.

— Казвай, Чарлс. Какво има?

Чарлс прокара ръка през разрошената си от вятъра коса.

— Нищо — отвърна. Бръкна в джоба на палтото си и извади сноп листа, сгънати по дължина. — Написа ли си домашното по гръцки за днес?

Погледнах го с недоумение. Гръцкият бе последното нещо в главата ми.

— Хенри мисли, че може да си забравил. Обади се и ме помоли да ти донеса моето, за да го препишеш за всеки случай.

Беше много пиян. Не заваляше думите, но миришеше на уиски и не можеше да се държи на краката си. Лицето му бе румено и ангелски светло.

— Говорил си с Хенри. Чул ли е нещо?

— Много е ядосан заради времето. Доколкото му е известно, нищо не се е разчуло. Боже, ама че е горещо тук — продължи Чарлс и свали сакото си.

Франсис седеше в стола до прозореца, беше качил глезен върху коляното на другия си крак, а чашата с чая бе сложил върху голия си глезен. Гледаше Чарлс втренчено.

Леко залитайки, Чарлс се обърна.

— Какво си ме зяпнал?

— Имаш ли бутилка в джоба си?

— Не.

— Глупости, Чарлс. Чувам я как бълбука.

— Какво значение има?

— Искам да пийна.

— А, добре — каза раздразнено Чарлс. Бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади плоска бутилка от половин литър. — Ето. Не я изпивай.

Франсис допи остатъка от чая си и посегна към бутилката.

— Благодаря — той изля съдържанието й в чашата си. Погледнах го — в тъмен костюм, седеше изправен, кръстосал крака. Истински образец на благоприличие, само краката му бяха боси. Изведнъж успях да го зърна такъв, какъвто изглеждаше за останалия свят и какъвто го видях първия път, когато го срещнах — студен, благовъзпитан, богат, абсолютно безукорен. Илюзията бе толкова убедителна, че аз, макар да съзнавах фалша на фасадата, се почувствах странно успокоен.