Острието на Тишал
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: Приключенията на Каин ( Отвъдие) #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-455-8
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острието на Тишал». Краткое содержание книги:
Преди шест години Ма’елкот — бог на Отвъдие — задържа Палас Рил в безмилостната си хватка. Управляващият елит на Земята желаеше смъртта ѝ. Каин се закле, че ще я спаси. Те смятаха, че няма никакъв шанс. И сгрешиха. Той пожертва кариерата си като Каин, за да смаже враговете на Палас Рил и да я върне у дома.
Сега Хари Майкълсън е единственият човек, който стои между бездушните корпоративни господари на Земята и зелените хълмове на Отвъдие. Победата на Каин над Ма’елкот е отворила проход между световете и сега безличните тълпи от Земята избиват всичко, което той обича. Стари и нови врагове се обединяват срещу него. А Хари дори вече не е Каин. Той е просто един обикновен човек — самотен, сакат, безсилен. Те смятат, че няма никакъв шанс.
Но грешат…
— Ти си много добре възпитана — отбеляза тя.
— Благодаря, гран маман.
Ейвъри се извърна от прозореца, чудейки се как може дивак от нисша каста като Майкълсън да възпита поне донякъде цивилизовано дете.
Помълчаха известно време.
— Гран маман?
— Да?
— Какво означава „остролика кучка“?
Ейвъри замижа с едното око, сякаш е сдъвкала страшно горчива таблетка, и стисна зъби за миг. После тънките ѝ, почти невидими устни се изкривиха в нещо, близко до усмивка.
— Предполагам, че съм аз — отвърна тя. — Дай ръка.
Фейт се подчини и Ейвъри я хвана за дланта.
— Това са неподходящи думи за млада дама от кастата на Бизнесмените — каза тя и перна болезнено момичето с два пръста по опакото на дланта.
Фейт се стресна и очите ѝ се насълзиха. Тя прехапа устни и си пое дълбоко дъх. Изглеждаше, че ще заплаче, но тя не го направи. След миг каза:
— Не бива да ме биеш.
— За една млада дама от кастата на Бизнесмените е неподходящо и да поучава своята гран маман.
— По-добре не ме бий пак — каза сериозно Фейт. — Мама иска да се държа добре, докато съм при теб. Каза ми да те слушам, докато тате не дойде за мен. Но ако ме нараниш, тя ще те нарани още по-лошо.
Така. Ето го първото ясно доказателство за вероятно неизлечима травма, нанесена на детето от безотговорните му възпитатели. Ейвъри тихичко въздъхна и кимна.
— Първо — заяви тя, — човекът, когото наричаш „тате“, не ти е баща. Той — ако изобщо има някакви законни отношения с теб, което е съмнително — ти е пастрок.
— Знам това — изрече Фейт презрително. — Да не мислиш, че това е тайна? Знам всичко за това.
— Наистина ли? — Онзи кисел вкус отново се върна в устата на Ейвъри. Тя тайно се бе надявала да съобщи на детето за истинския му произход и за това как Майкълсън е убил истинския му баща.
— Разбира се. Мама няма тайни от мен. Няма как.
— Е, добре. Във всеки случай мъжът, когото наричаш „тате“, няма да дойде за теб — продължи Ейвъри. — Честно казано, ти никога вече няма да го видиш освен в съда или може би в мрежата. Не го очаквай и няма да бъдеш разочарована. Майка ти е встъпила с този човек в криминален заговор за лишаването ти от наследствени права. Затова нейните желания и намерения не играят никаква роля в случая — тя се е отказала от родителските си права. Разбираш ли това? Те искат да те наранят. Те не те обичат.
Единственият отговор на Фейт беше безмълвен поглед.
Ейвъри отново въздъхна.
— Разбирам, че тези истини може да ти звучат жестоко, но истината обикновено е болезнена, Фейт. Осъзнаването на това е първата крачка към порастването.
— Ти си тази, която нещо не разбира — отговори Фейт безгрижно. — Мама в момента е с мен. Мога да почувствам колко много ме обича. А тате ще дойде за мен. Ако ме нараниш, тате ще те нарани дори по-лошо, отколкото мама. Той е гаден кучи син, това е. — Тя изрече тези думи със суха, детинска невинност, явно цитирайки хлевоустия си пастрок, без да разбира истинското значение на думите си. — Той ще те разкатае.
Ейвъри пак почувства киселия вкус и каза:
— Подобни заплахи са неприлични. Знам, че ти си… ощетена… заради това, че си била принудена да живееш с Актьори, но имай предвид, че в реалния живот нито един от родителите ти не може да ми причини и най-малка неприятност. Да настояваш, че твоята гран маман трябва да се притеснява от някое от тези създания от нисши касти, означава да се отдадеш на фантазии, което за един Бизнесмен е не само неприлично, но и опасно. Никога повече няма да повтаряш тези нелепи заплахи и никога няма да споменаваш тази вредна фантазия, че все едно имате някаква — тя отвратено изви устни — умствена връзка със своята майка. Трябва да изоставиш тези детински идеи и да се подготвиш да навлезеш в светлото ежедневие на Бизнесмените. Разбра ли ме, Фейт?
— Да, гран маман.
— Добре. Дай ми ръката си.
Фейт ѝ протегна ръката си с такава готовност, че Ейвъри импулсивно реши да я стисне, вместо да я плесне.
Кръвта ще си каже думата в края на краищата.
3.
Хари седеше на ръба на дунапреновия си дюшек, чийто раздърпан ръб покриваше рамката на леглото и пречеше на стоманата да се вреже във вечно бодящите го изтръпнали бедра. Той се беше вторачил в белотата на отсрещната пластмасова стена.