Острието на Тишал
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: Приключенията на Каин ( Отвъдие) #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-455-8
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острието на Тишал». Краткое содержание книги:
Преди шест години Ма’елкот — бог на Отвъдие — задържа Палас Рил в безмилостната си хватка. Управляващият елит на Земята желаеше смъртта ѝ. Каин се закле, че ще я спаси. Те смятаха, че няма никакъв шанс. И сгрешиха. Той пожертва кариерата си като Каин, за да смаже враговете на Палас Рил и да я върне у дома.
Сега Хари Майкълсън е единственият човек, който стои между бездушните корпоративни господари на Земята и зелените хълмове на Отвъдие. Победата на Каин над Ма’елкот е отворила проход между световете и сега безличните тълпи от Земята избиват всичко, което той обича. Стари и нови врагове се обединяват срещу него. А Хари дори вече не е Каин. Той е просто един обикновен човек — самотен, сакат, безсилен. Те смятат, че няма никакъв шанс.
Но грешат…
За миг Хари се изпълни с облекчение: Ох, слава богу, Шана ще се справи с тази гадост за секунда. Но изведнъж осъзна какво е заложено. Осъзна какво ще бъде изгубено, ако Палас Рил напусне Отвъдие, без да си довърши работата. Тя никога нямаше да получи шанса да се върне там.
— Не — каза той. — Фейт, не — тя не може да се върне сега. Кажи ѝ, че мога да се справя. Мога да се справя. Кажи ѝ да остане и да довърши работата си. Нека да остане, докато не я повикам.
Фейт поклати глава.
— Тя е наистина разтревожена. — Обърна се към Шанкс и я погледна в студените сини очи. — Мама мисли, че ти си много лош човек.
Шанкс стисна безкръвните си устни.
— Що за фантазии сте вкарали в главата на това дете? — За няколко секунди тя изгледа Хари в очите с неприкрита омраза, а после се обърна към бодигарда си: — Отведи я в колата.
— Фейт… Фейт, не се бой — обади се Хари. — Ще оправя всичко — каквото и да ми струва, ще оправя всичко. Обещавам.
— Ще оправиш всичко? — каза Шанкс. — То вече е оправено.
— Шанкс — прошепна Хари — Шанкс, не прави това.
— Бизнесмен Шанкс.
Вратът на Хари сам сведе главата му надолу.
— Бизнесмен Шанкс.
Тя се усмихна.
— Ето така ще се обръщаш към това момиче, ако някога я видиш отново. — Тя махна с ръка на горилата на „Синтек“. — Тръгвайте.
— Тате? — Недоумението на Фейт прерасна в страх, когато бодигардът я вдигна в ръцете си. — Тате, накарай го да ме пусне.
— Бизнесмен — процеди Хари. — Моля ви.
— Така е много по-добре, Майкълсън — изрече Шанкс доволно. — А сега още веднъж, по-силно. Искам феновете ти да чуят как се молиш.
— Тате, моля те. Тате!
Сопитата отвориха път в тълпата и горилата понесе момичето към вратата.
— Не се стеснявай, Майкълсън. Поне имаш шанса да се молиш — а това е повече, отколкото ти предостави на Карл.
— Ще си платиш за това, остролика кучко! — процеди Хари през зъби. — Чуваш ли? Нямаш си никаква представа колко дълбоко си затънала в лайната. Мамка му, ще те удавя в тях…
— Заплаха? — прекъсна го Шанкс, усмихвайки се. — Или ми се е причуло? Наистина ли заплаши Бизнесмен пред Социалната полиция?
Фейт започна да се бори, но бодигардът я стисна по-здраво, докато вървеше към вратата.
— Тате, ох! Той ме наранява! Тате! Тате, помощ!
Без да вижда нищо пред себе си, Хари се опита да се изтръгне от ръцете на сопитата. За миг хватката им отслабна и му се стори, че ще успее да се освободи, но тогава онзи с шоковата палка му пусна още един заряд право в сърцето и този път изобщо не беше нежен. Хари рухна на земята, гърчейки се конвулсивно. Фейт вече не го викаше; сега тя пищеше така, сякаш е дошъл краят на света.
Шанкс клекна до Хари. Той никога не си беше представял, че човешки глас може да съдържа такава омраза.
— Всяка нощ в продължение на седем години плачех, преди да заспя. Изтърках от гледане три различни куба със „Заради любовта на Палас Рил“; две хиляди пъти видях как убиваш сина ми. Сега искам да ти цитирам собствените ти думи. — Тя се наведе над него, сякаш искаше да го целуне. Устните му докосваха ухото му, когато тя му прошепна: — Наистина ли мислеше, че ще те оставя жив?
2.
Ейвъри Шанкс беше обгърната от топлина; изпитваше удоволствие, каквото някоя друга жена би определила като сексуално. Докато гледаше прекрасните светли къдрици на дъщерята на Карл, сякаш я обземаше някаква благост. Ако не внимаваше толкова, можеше и да започне да се усмихва.
Фейт седеше тихо и спокойно в кадилака ѝ. Истерията, започнала почти веднага след отделянето ѝ от Майкълсън, беше утихнала почти веднага след излитането им. Ейвъри оцени това толкова необичайно за шестгодишно момиче самообладание и реши, че в края на краищата кръвта си казва думата. Това момиче определено беше Шанкс.
— Аз ще те наричам Фейт — инструктира тя детето, — а ти ми викай „гран маман“. Сега отиваме в Бостън, където ще живееш в подходящ дом, с подходяща прислуга, както подобава на един млад Бизнесмен. Разбираш ли ме?
Фейт я погледна със своите огромни, но съвсем не изплашени очи.
— Да, гран маман.
Тя даже повтори превзетата носовост на старинното френско произношение. Това дете беше необикновено схватливо… Но Ейвъри по навик, изработен с годините, запази строгото си изражение. Не трябваше да показва никакви признаци на топлота или слабост.