Дни на кръв и звездна светлина

– А, Лорда на копелетата, почетохте ни с присъствието си. – Гласът му беше мощен, укрепнал в отминали битки, когато е призовавал своите армии да избиват зверовете. В каквото и да се беше превърнал сега Йорам, навремето е бил истински воин.

И видът му беше на воин. Акива се поклони. Докато се изправяше, парата се разсея и той забеляза, че се намират в баня, а Йорам е гол. Императорът стоеше изправен върху димящите плочки на пода, як и масивен с порозовяла от горещината плът и заобиколен от малка армия прислужници, чието задължение явно беше да очистят императорската му персона. Една девойка вдигна кана с вода над главата му и той затвори очи. Друга беше коленичила и го търкаше с пяна, плътна и бухнала като сметана.

Акива си беше представял срещата им в много варианти, но в нито един от тях баща му не беше гол. "Нищо не подозира – помисли си. – Иначе щеше да ме посрещне облечен и въоръжен."

– Господарю мой, императоре – отвърна той. – Честта е само моя.

– Нашата чест, твоята чест – провлече императорът. – Какво ще правим с такова изобилие от чест?

– Винаги може да я обесим край Западния път – обади се друг глас и на Акива не му трябваше да види разсеченото на две лице, за да разбере чий е. Отпуснат върху облицованата с плочки пейка в банята в небрежна поза, която единствен той можеше да си позволи в присъствието на императора, седеше Яил. Още по-добре, че беше тук, защото Яил не можеше да остане жив по-дълго от Йорам. За щастие, поне той беше облечен. – Стига да е останало място на бесилката – продължи той с престорено ридание и сред присъстващите се разнесоха приглушени смехове. Акива бързо огледа лицата им. Никой не седеше разположен като Яил, но въпреки това за тях явно не беше новост да присъстват на къпането на императора – нали винаги трябва да е в обичайното си обкръжение.

Жестоките черти на Йорам се изкривиха в слаба усмивка.

– На бесилката винаги ще се намери място – отвърна той.

Това заплаха ли беше? Едва ли. Йорам дори не поглеждаше Акива. Той затвори очи и вирна глава, за да го полеят отново от каната, после разтърси глава, разпръсквайки вода наоколо. Намаис и Мизориас, както обикновено редом с него, примигнаха от разлетелите се пръски, но друго не трепна по тях. Личните телохранители на Йорам – братя, на които се носеше славата на смъртоносни бойци. Те двамата бяха първата цел на Акива. Имаше и сребърни мечоносци – по двама край всяка стена; осем Счупени остриета в покрити с влага сребърни брони и клюмнали от парата пера. Те не го притесняваха.

Когато баща му излезе от плиткия, пълен с пяна басейн, и загърби облечените в бяло момичета, за да отиде при слугите, които го чакаха с неговата роба, Акива усети, че притесненията му постепенно се разсейват. Макар да не представяше тяхната среща в банята, това беше най-благоприятният развой на събитията: рехава охрана и малък брой свидетели, чиито думи ще бъдат приети на доверие. Но най-важното: никакво подозрение.