Забравената градина
- Автор: Мортон Кейт
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Забравената градина». Краткое содержание книги:
След това двете с мама седнахме една до друга на дивана в очакване на диагнозата на д-р Матюс и мама протегна ръка да стисне моята. Дланта й беше студена. Погледнах я, но тя отказваше да срещне очите ми. Тогава вече наистина се притесних. По време на всичките ми боледувания като дете мама неизменно беше настроена положително. Защо ли увереността сега я бе напуснала, какво беше усетила интуитивно, което толкова я бе обезпокоило? Когато д-р Матюс се прокашля, стиснах на свой ред ръката й и зачаках. Той обаче каза нещо, което ме шокира повече от всичко, което очаквах.
— Бременна си. Бих казал, от два месеца. С Божията воля, ще родиш през август.
О, има ли думи, с които да опиша радостта от тази новина? След толкова много надежда, след ужасните месеци на разочарование. Обично детенце. Наследник на Натаниъл, внук на мама, кръщелник на Елайза.“
Очите на Касандра засмъдяха. Само като си помисли, че това бебе, заради чието зачеване ликува Роуз, е Нел, че това очаквано с копнеж дете е скъпата и изпратена далеч от семейството си баба на Касандра. Обнадеждеността на Роуз ставаше още по-трогателна, понеже бе описана в пълно неведение относно събитията, които щяха да последват.
Касандра бързо прелисти страниците на дневника, мярна парченца дантела и панделка, кратки бележки за лекарски посещения, покани за различни вечери и танци из страната и накрая откри онова, което търсеше — с отбелязана отгоре дата: декември 1909 година.
„Тя е тук — вписвам тази новина малко по-късно от очакваното. Последните месеци се оказаха по-трудни, отколкото си бях въобразявала, но, изглежда, си е струвало. След като толкова години се надявахме, след като толкова месеци боледувах, тревожех се и стоях затворена, държа в обятията си своето скъпо дете. Всичко друго бледнее. Тя е съвършена. Кожата й е толкова светла и млечна, устните й са толкова розови и пухкави! Очите й са искрящо сини, но според лекаря отначало винаги е така и с времето потъмнявали. Тайничко се надявам той да греши. Иска ми се тя да е наследила истинските цветове на Монтраше като татко и Елайза: сини очи и рижа коса. Решихме да я кръстим Айвъри10. Заради цвета на кожата й и, както несъмнено ще докаже времето, заради чистата й душа.“
— Готово — оповести Джулия и се появи с две купи спагети, от които се вдигаше пара, и със затъкната под мишница мелничка за черен пипер. — Равиоли с кедрови ядки и горгонзола. — Подаде едната купа на Касандра. — Внимавай, чинията пари.
Касандра пое подадената й купа и остави албума с изрезки.
— Ухае вкусно.
— Ако не бях станала писателка, ако не се бях заела с ремонти и после не бях станала хотелиерка, щях да съм готвачка. — Джулия вдигна чашата си джин, отпи и въздъхна. — Понякога ми се струва, че целият живот е поредица от случайности и шансове — не че се оплаквам, човек може да бъде щастлив и ако се откаже от всякакви очаквания да контролира нещата. Но стига за мен — пое си тя бързо дъх и бодна едно тестено квадратче. — Как върви в малката къща?
— Много добре — отвърна Касандра. — Само дето колкото повече неща върша, толкова повече остава за правене. Градината е доста дива, къщата е в безпорядък, дори не съм сигурна, че е стабилна. Изглежда, трябва да повикам строител да я огледа, но още не съм имала време, толкова много други неща ме занимават. Много е…
— Всепоглъщащо?
— Да, но и нещо повече. — Касандра замълча, опита равиолите и усети вкуса на чеснов зехтин. — Намерих нещо в къщата, Джулия.
— Намерила си нещо ли? — отскочиха нагоре веждите й. — Някакво скрито съкровище?
— Ако нещо зелено и плодородно може да се нарече съкровище — усмихна се Касандра. — Тайна градина, оградена със зид, зад къщата. Според мен никой не е влизал там от десетилетия и нищо чудно, понеже зидовете са много високи и целите са покрити с бодливи пълзящи растения. Човек никога не би допуснал за съществуването й.
— А ти как я намери?
— Всъщност случайно.
Джулия поклати глава.
— Няма нищо случайно.
— Наистина нямах представа, че е там.
— Не намеквам, че си имала, а само че градината е оставала скрита за всички, които не са били добре дошли.
— Е, много се радвам, че е решила да се разкрие пред мен. Градината е невероятна. Много е избуяла и обрасла с бурени, обаче отдолу са оцелели всякакви растения. Има пътеки, пейки, хранилки за птици.