Разкритието на древния ръкопис
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542713739
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Разкритието на древния ръкопис». Краткое содержание книги:
От изумителната разточителност и блясъка на пентхауза на Лорд Господаря до мрачната пустош на земите на Фае, от чувственото легло на любовника си до ужасяващата постеля на Краля, пътят на Мак ще я изправи пред истината за това коя е и ще я накара да направи избор, който може да спаси света, или да го унищожи. В епичната битка между хора и Фае, ловецът се превръща в плячка. А финалът ще ви остави без думи.
Освен мен, само Крисчън знаеше, че кралицата и наложницата са едно и също. И само аз знаех за тази двойственост в мен, която можеше лесно да бъде обяснена, ако аз бях другата половина от кралското им уравнение.
След един дълъг, претеглящ поглед, той ми кимна стегнато.
Какво значеше това, по дяволите? Че засега ще запази мълчание и няма да повдига никакви въпроси, които можеха да размътят вече мътните води? Кимнах му в отговор, сякаш имах някаква представа за какво си кимаме.
– Вие не можахте дори да изпълните скапания ритуал, с който да предпазите стените от падане, а искате да ви доверя кралицата? А ти – Баронс се обърна към В’лане, който поддържаше внимателна дистанция – никога няма да я получиш от мен. Твърдо вярвам, че ти си я сложил в ковчега, в който е била намерена.
– Защо не попиташ кралицата сам? – студено предложи В’лане. – Не съм бил аз, както ще ти каже тя.
– Колко удобно за теб, че тя не говори.
– Наранена ли е?
– Откъде да знам? Дори не знам от какво сте направени вие, шибаняци.
– Защо някой да я поставя в Ънсийли затвора? – попитах.
– Това е бавен, но сигурен начин да бъде убита, момиче – каза Дагиъс. – Ънсийли затворът е противоположността на всичко, което е тя, и по този начин изсмуква самата ù жизнена същност.
– Ако някой е искал тя да умре, има много по-бързи начини – възпротивих се.
– Може би този, който я е взел, не е могъл да вземе копието или меча.
Това изключваше В’лане. Той ми го отнемаше редовно, също както сега. Даррок също го правеше. Който и да беше пленил кралицата, беше достатъчно могъщ, за да го направи, но не достатъчно, за да вземе копието или меча – две условия, които изглеждаха взаимноизключващи се. Възможно ли беше похитителят ù да е имал причина да иска да я убие бавно?
– В’лане ми каза, че всички Сийли принцеси са мъртви – казах. – Има Фае легенда, според която, ако всички наследнички на кралицата са мъртви, Истинската магия на расата им ще бъде принудена да се прехвърли към най-могъщия им мъжки. Ами ако някой се опитва да се сдобие с Шинсар Дъб и в същото време убива всички жени от кралската династия, свършвайки с Авийл, та когато кралицата умре, той да се окаже не само със силата на Ънсийли краля, а и с Истинската магия на кралицата и така да стане първия патриархален владетел на расата? Кой е най-могъщият мъжки?
Всички глави се врътнаха към В’лане.
– Какво казвахте вие, хората? Да, сетих се. О, я стига! – каза той сухо. Погледът, който ми хвърли, беше равни части гняв и укор. Сякаш казваше: „Аз пазя твоите тайни, не се обръщай срещу мен!“ – Това е легенда, нищо повече. Служил съм на Авийл през цялото си съществуване и ù служа и сега.
– Защо излъга за местонахождението ù?
– Прикривам отсъствието ù от много човешки години, за да предотвратя гражданска война сред Фае. След като всички принцеси са мъртви, няма ясен наследник.
Много човешки години? За втори път казваше толкова много, но усложненията едва сега ми станаха ясни. Загледах го. Беше ми казал много повече от една лъжа. На Хелоуин ми беше казал, че е бил зает другаде, отнасял е кралицата на безопасно място. Къде наистина е бил в онази нощ, когато толкова отчаяно се нуждаех от него? Исках да знам още сега, да настоявам за отговори, но тук вече се случваха много неща, а когато го разпитвах, щеше да бъде при моите условия, на мой терен.
– И как точно умряха те? – попита Баронс.
В’лане въздъхна.
– Те изчезнаха по същото време, когато и тя – той отново ме погледна.
Примигнах. Погледът му съдържаше тъга. И обещание, че ще говорим скоро.
– Удобно за теб, фейо.
В’лане хвърли на Баронс презрителен поглед.
– Погледни отвъд върха на смъртния си нос! Ънсийли принцовете са също толкова могъщи като мен, ако не и повече. А самият Ънсийли крал е много по-силен от всички нас. Магията най-вероятно ще отиде при него, където и да е той. Не мога да постигна нищо, ако нараня кралицата, всъщност бих загубил всичко. Трябва да ми я предадеш. Ако е била в Ънсийли затвора през цялото време, откакто изчезна, може да е много близо до смъртта. Трябва да ми разрешиш да я заведа в нашия свят, за да възвърне силата си.
– Това няма да се случи никога.
– Тогава ти ще си отговорен за убийството на кралицата – каза В’лане горчиво.
– А откъде да знам, че ти не целиш точно това от самото начало?
– Ти презираш всички нас. Би позволил кралицата да умре, за да задоволиш собственото си дребнаво отмъщение.