Разкритието на древния ръкопис

Другият шотландец, Киън, още не беше казал и дума и се беше измъкнал от разправията без следа, но с всички червени и черни татуировки по торса му не съм сигурна, че щях да забележа, ако имаше кръв. Той беше масивен, с издути къси мускули, от типа, който мъжете придобиват от силови тренировки във фитнеса или от дълга присъда в затвора. Раменете му бяха огромни, стомахът плосък. Имаше пиърсинг и на една татуировка пишеше ДЖЕСИ. Чудех се що за жена би могла да накара мъж като него да иска да си татуира името ù на гърдите си.

Това бяха чичовците, за които Крисчън беше говорил, мъжете, които бяха влезли в замъка на уелсеца, когато с Баронс се бяхме опитали да откраднем амулетите, същите, които бяха изпълнили ритуала с Баронс на Хелоуин. Те нямаха нищо общо с чичовците, които бях виждала някога. Очаквах омекнали с времето роднини в края на трийсетте или четирийсетте, но тези тук бяха закоравели с времето, бяха едва на по трийсет и притежаваха опасно секси излъчване. И двамата имаха разфокусирана отдалеченост в очите, сякаш бяха видели толкова обезпокоителни неща, че можеха да гледат света и да го понасят само ако гледаха леко не на фокус.

Зачудих се дали собствените ми очи не бяха започнали да изглеждат така.

– Едно е сигурно. Мястото ù не е при теб – каза Дагиъс на Баронс.

– Как го реши, планинецо?

– Ние защитаваме Фае, а той е Фае, което дава и на двама ни по-големи права от теб.

Усетих някой да се взира в мен настойчиво и се огледах. В’лане ме гледаше с присвити очи. Досега всички бяха толкова заети да спорят какво да правят с кралицата, че никой не си направи труда да попита как съм я намерила или как съм я измъкнала от затвора. Подозирах, че точно това се чуди В’лане сега.

Той знаеше легендата за кралското Сребро. Знаеше, че само двама могат да минат през него. Освен ако случайно не се бях натъкнала на истината с лъжата си и която и да беше сегашната кралица, тя беше имунизирана към магията на краля, в което се съмнявах. Единствената личност, от която кралят беше искал да предпази наложницата си най-много, беше Сийли кралицата. Той беше залостил замъка си срещу истинската отмъстителна кралица в деня, в който тя беше дошла в крепостта му и се бяха скарали. Беше забранил на всички Сийли да влизат в нея. Не се съмнявах, че е използвал същите заклинания или още по-лоши върху Среброто, което свързваше неговия будоар с този на наложницата. В’лане сигурно се чудеше дали има някаква представа коя наистина е тяхната кралица и коя съм аз. Може би се чудеше дали цялата тяхна история не е също толкова подозрителна и неточна, колкото нашата. Въпреки всичко, В’лане знаеше, че нещо в мен не е каквото изглежда.