Разкритието на древния ръкопис
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542713739
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Разкритието на древния ръкопис». Краткое содержание книги:
От изумителната разточителност и блясъка на пентхауза на Лорд Господаря до мрачната пустош на земите на Фае, от чувственото легло на любовника си до ужасяващата постеля на Краля, пътят на Мак ще я изправи пред истината за това коя е и ще я накара да направи избор, който може да спаси света, или да го унищожи. В епичната битка между хора и Фае, ловецът се превръща в плячка. А финалът ще ви остави без думи.
– Защо да е... – той ме изгледа свирепо. – Откъснах името му от езика ти. Не си имала възможност да си го върнеш.
– Казах на един от двора му да го повика. Не ме гледай така! Искам да знам какво става.
– Това, което става, госпожице Лейн, е, че си намерила Сийли кралицата в Ънсийли затвора. Това, което става, като съдя в какво състояние е тя, е че В’лане очевидно е лъгал за местонахождението ù от месеци, а това може да означава само едно.
– Че за мен беше невъзможно да позволя на двора да разбере, че кралицата е изчезнала и я няма от много човешки години – каза В’лане сковано зад нас, гласът му беше приглушен. – Те щяха да се разпаднат. Без тя да ги обуздава, дузина различни фракции щяха да са нападнали вашия свят. Отдавна съществува смут сред Фае. Но това едва ли е мястото да обсъждаме такива въпроси.
Баронс и аз се обърнахме като един.
– Кадифе ми каза, че си настоявала за присъствието ми, МакКайла – продължи В’лане, – но той каза, че новините ти са за Книгата, не за нашия суверен – той изучаваше лицето ми с хлад, какъвто не бях виждала, откакто го срещнах за първи път. Предположих, че начинът ми да го призова го е обидил. Фае са толкова обидчиви. – Наистина ли сте я намерили? Тя жива ли е? Търсих я във всеки свободен миг. Това ме спираше да се грижа за теб, както ми се искаше.
– Кадифе е Фае име?
– Истинското му има е непроизносимо на вашия език. Тя тук ли е.
Кимнах.
– Трябва да я видя. Как се справя тя?
Ръката на Баронс се стрелна и се сключи около врата на В’лане.
– Ти, лъжлив задник!
В’лане сграбчи ръката на Баронс с едната ръка, врата му с другата.
Зяпах ги очарована. Бях толкова объркана от последните събития, че дори не бях осъзнала, че Баронс и В’лане стоят лице в лице на претъпкан дансинг вероятно за първи път от цяла вечност – достатъчно близо, за да се убият един друг. Е, достатъчно близо за Баронс да убие В’лане. Баронс се взираше във Фае принца, сякаш най-после беше хванал огнената мравка, която го тормозеше от векове, докато е лежал с разперени ръце в пустинята, намазан с мед. В’лане гледаше свирепо Баронс, сякаш не можеше да повярва, че е толкова глупав.
– Имаме по-големи грижи от твоите лични недоволства – каза В’лане с ледено презрение. – Ако не можеш да извадиш глава от задника си и да го осъзнаеш, значи заслужаваш това, което ще се случи с твоя свят.
– Може би не ми пука какво ще стане със света.
Главата на В’лане се извъртя, в погледа му имаше студена преценка.
– Позволих да задържиш копието си, МакКайла. Няма да му позволиш да ме нарани. Убий го!
Баронс стисна.
– Казах да млъкнеш!
– Той има четвъртия камък – напомних на Баронс. – Нужен ни е.
– Келтърови! – каза В’лане, взирайки се към входа. Той изсъска през зъби.
– Знам. Заформя се едно голямо шибано парти тази вечер – каза Баронс.
– Къде? Те ли влезнаха току-що? – попитах.
Баронс се наведе по-близо към В’лане и го подуши. Ноздрите му трептяха, сякаш намираше миризмата му за отблъскваща и същевременно перфектна за едно хубаво, кърваво филе.
– Къде е тя? – изрева един мъж. Акцентът беше шотландски като на Крисчън, но по-силен.
В’лане заповяда:
– Накарай го да млъкне, иначе следващият му въпрос може да е „Къде е кралицата“ и всяко Ънсийли на това място да открие, че тя е тук!
Баронс се задвижи по-бързо, отколкото можех да видя. В една секунда В’лане беше величествен, както обикновено, в следващата носът му беше разбит и шуртеше кръв. Баронс каза:
– Следващия път, фейо! – и изчезна.
– Попитах къде, по дяволите, е...
Чух изгрухтяване, после звука от юмруци и още изгрухтявания и адът се отприщи в „Честър“.
– Не ми пука какво мислиш, по дяволите. Тя е наша отговорност...
– Виждам, че сте свършили страшна работа...
– Тя е моя кралица и няма да отиде никъде с...
– ...досега, като сте я оставили в ръцете на шибаните Ънсийли.
– ...и ще я отведем обратно в Шотландия с нас, където ще можем да се грижим за нея подходящо.
– ...двойка некадърни човеци. Мястото ù е във Фае.
– Ще те пратя обратно във Фае, фейо, в шибания...
– Спомни си липсващия камък, мелез!
Погледнах от шотландеца към Баронс и към В’лане. Гледах как тримата се карат. От пет минути повтаряха едно и също без да напреднат ни на йота. В’лане продължаваше да иска тя да му бъде предадена, шотландецът не спираше да настоява той да я върне в Шотландия, но аз познавах Баронс. Той нямаше да позволи никой от тях да я вземе. Той не се доверяваше на никого, а и кралицата на Фае беше мощен коз.