Войната на Калибан

Пракс спа на станцията, под серенадата на бучащите рециклатори на въздух. Еймъс отново се бе запилял нанякъде, бе оставил бележка да не го чака. Пракс сигурно си въобразяваше, но гравитацията му се струваше по-различна. При диаметър като този на Тихо, кориолисовият ефект не би трябвало да му създава забележими неудобства, особено пък както лежеше неподвижно в мрака на стаята си. И все пак не можеше да се отпусне съвсем. Не можеше да забрави, че се върти и центробежната сила го притиска към тънкия матрак, докато тялото му се опитва да отлети в пустотата. През повечето време на „Росинант“ успяваше да залъже ума си, че има под себе си вдъхващата увереност маса на една луна. Реши, че това е следствие не толкова от начина, по който се генерираше ускорението, колкото от това, какво означаваше.

Докато се унасяше бавно и съзнанието му се разпадаше като метеор, навлязъл в атмосферата, той усети да го изпълва огромна благодарност. Част от нея бе насочена към Холдън, а друга част — към Еймъс. Към целия екипаж на „Росинант“. В полусън, той се озова отново на Ганимед. Беше гладен, бродеше из ледените коридори, обзет от увереност, че някъде наблизо някое от неговите соеви стръкчета е било заразено с протомолекулата и го преследва, решено да му отмъсти. С налудничавата логика на сънищата се намираше също и на Тихо и си търсеше работа, но всички, на които даваше автобиографията си, клатеха глави и казваха, че му липсва някаква научна степен или документ, за които той не беше чувал или не разбираше какво представляват. Единственото, което правеше ситуацията поносима, бе дълбоката и абсолютна убеденост, че нищо от това не е истина. Че спи и когато се събуди, ще се намира някъде на сигурно място.

Това, което най-сетне го събуди, бе силният аромат на телешко. Клепачите му бяха залепнали, като че ли бе плакал насън и сълзите бяха оставили кристалчета сол при изпаряването си. Откъм душа се чуваше шуртене и плискане. Пракс навлече комбинезона си и за пореден път се зачуди защо на гърба му пише „Тахи“.

Закуската го чакаше на масата: пържола с яйца, тортили и черно кафе. Истинска храна, която бе струвала на някого малко състояние. Имаше две чинии, така че Пракс взе едната и започна да яде. Това вероятно струваше една десета от парите, които бе получил от Никола, но вкусът му бе превъзходен. Еймъс се измъкна от душкабината с кърпа, увита около кръста. Голям бял белег минаваше по дясната страна на корема му, издърпваше пъпа му малко встрани, а върху сърцето му имаше татуировка на млада жена с вълниста коса и бадемовидни очи, изработена с почти фотографска точност. На Пракс му се стори, че под татуираното лице има някаква дума, но не искаше да се взира.