Хайка за вълци

Мина седмица, никой не ни обезпокои и ние започнахме да вадим парче по парче брезента от скривалищата. За десет нощи Стоян уши десет винтяги. Шиенето вървеше бавно и трудно, защото брезентът бе твърд като шперплат, нямаше подходящи игли и конци, та се наложи Стоян да ги търси от свои колеги в града. Наложи се и аз да продължа ваканцията си, за да вардя около къщата и да му помагам. Изчаквахме външните хора да си отидат, затулвахме прозореца и отваряхме вътрешната вратичка, която свързваше шивачницата с обора. Всички отпадъци събирахме в една торбичка, за да можем, ако се наложи, бързо да ги изнесем през обора в стаята, а оттам — навън. Стоян и друг път бе изпълнявал такива поръчки и имаше опит в тази работа. Няколко дни преди да замина за София, у дома дойде човек, взе винтягите и ги отнесе.

Два месеца след тази история Михо Бараков и още шестима младежи бяха арестувани и осъдени по „кратката процедура“, Михо — на десет години затвор, а останалите — на по три или четири години. Полицията не подири брат ми и двете момчета, които бяха участвували в акцията, не призова и Петър Пашов за свидетел по делото. На предварителното следствие, както и на процеса, Михо Бараков се опитал да поеме цялата отговорност върху себе си, като заявил, че сам откраднал брезентовото покривало и го продал на някакъв непознат човек за петстотин лева. Тези пари му били необходими да си ушие костюм, да си купи обувки, ризи и други неща, необходими за един абитуриент, който след няколко месеца ще бъде цивилен гражданин. Баща му отказал категорично да даде толкова пари на „такъв непрокопсаник“, дето приказва само за комунизъм и копае гроба на собственото си семейство. Отдавна бил в конфликт с баща си и братята си заради идейните си убеждения, но това си било негов личен въпрос, никой не можел да му наложи какви идеи да изповядва. И законът не може да му наложи, защото според конституцията на България на гражданите е гарантирана свободата на мисълта. Законът може да наказва само онзи, който действува организирано с оръжие или с разни средства за насилие срещу сигурността на държавата. Той споделя идеята за комунизма като справедлива и хуманна, но не принадлежи на никаква политическа организация и никога не се е опитвал да налага идеите си на други по какъвто и да било начин. Показали му винтяга от брезент, намерена в гората при една схватка на полицията с партизаните. На вътрешната страна на винтягата било написано с едри печатни букви името на Петър Пашов. Михо отговорил, че намира за естествено името на собственика да стои на брезента и не поема отговорност за това, че този брезент е стигнал до партизаните във вид на някакви си винтяги. На пазара всеки продава стоката си на непознати хора и не знае къде ще попадне тя, след като влезе в ръцете на купувача. Следователят се съгласил, че въпросът с покупко-продажбите на пазара стои точно така, но въпросът с брезента стои малко по-иначе, и тогава му казал, че Петър Пашов лично му е съобщил името на крадеца. Иначе следствието как щяло да се насочи тъкмо към него, ако не се знае името му, мястото и датата на кражбата?