Хайка за вълци

— Всички сме се заслепявали по жени. Да си здрав, пък останалото ще се нареди както трябва.

В шивачницата влязоха двама клиенти, Стоян запали лампата и се заприказва с тях, а аз излязох, минах през градината и оттам се отправих към полето. Исках да поема свеж въздух и да обмисля как трябва да реша въпроса за отношенията си с Нуша. Бях преизпълнен с усещането, че животът ми беше се преобразил из основи, осенен бях от щастливо прозрение, че тя бе дошла при мен, водена от чистия порив на любовта, и никога няма да си отиде. А сега трябваше да я отпъдя от себе си, и то изведнъж и завинаги. Да, дотам бе опряла работата, моето щастие зависеше или щеше да зависи от външни обстоятелства. Бащата на Нуша бе уличен в предателство на наши другари. Много пъти бяхме обсъждали тона предателство с неколцина комунисти от селото, дойде и човек от околийския комитет да ни разясни случая. Подобно на автор на криминален роман, той постави пред нас една загадка, която ние сами трябваше да решаваме. Престъплението е налице, кой е престъпникът? За разлика обаче от авторите на криминални романи пратеникът на околийския комитет, както се разбра, не знаеше кой е престъпникът. Това, което знаеше той, знаехме и ние. В началото на февруари 1943-а на Петър Пашов се открадна брезентовото покривало на вършачката. От брат ми се искаше да намери, ако е възможно, брезентен плат и да ушие от него десетина винтяги. Такъв плат и в такова количество на пазара не можа да се намери. Единственият начин да се сдобием с него бе да откраднем брезентовото покривало на Бараковата вършачка. Димо Бараков бе най-заможният човек в селото, имаше четиристотин декара земя, имаше и вършачка. Единият от тримата му сина, най-малкият, беше наш ремсист и ние му поставихме задача да експроприира баща си. Оказа се, че тяхната вършачка няма покривало, и Михо, така се казваше момъкът, ни насочи към Петър Пашов от съседното село Житница. Пашов и Бараков бяха баджанаци, водеха дъщери от две сестри, но поради стари вражди не поддържаха роднински връзки. И децата им не общуваха, само Михо не бе се поддал на старите предразсъдъци и ходеше у Пашови при братовчедка си Нуша. Ухажвал някаква нейна съученичка, посещавал я в квартирата й, а на връщане и отиване в града с автобуса се отбивал у тях. Както и да е, Михо познаваше най-добре къщата на Пашови и сам предложи да задигне покривалото на вършачката им, ако му дадем двама помощници. Изпратихме ги с конска каруца към полунощ и на разсъмване покривалото беше у дома. За наш късмет тъкмо тогава заваля сняг и следите по пътя бяха заличени. Но Михо Бараков ни хвърли в тревога. Когато двете момчета се прибраха, той остана да даде отчет за извършената акция и ни предупреди, че имало опасност полицията да ни потърси в най-скоро време, тъй като Петър Пашов ги бил видял и познал. По-точно видял и познал само него. Докато другите двама мъкнели брезента към улицата, той стоял откъм страната на къщата да наблюдава, Петър Пашов се появил като дух току пред него, да посегне с ръка, ще го хване. Бил наметнат с кожух и гологлав, казал само „Аха!“ и се оттеглил назад. На Михо му минало през ум да му разкаже цялата работа, но онзи мигновено изчезнал към къщата. Оттам се спуснали няколко кучета, навалили го от всички страни, разлаяли и кучетата в махалата. Михо не казал на другите двама за сблъскването си с Петър Пашов да не би да се паникьосат и, главно, да не го съобщят на полицията, ако работата стигне някак си до следствие.