Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)

Светлините трепнаха. Джек вдигна глава и зърна едрия мъж да се приближава към него. Отново включи връзката.

— Здрасти, Фрици! Как я караш? Май днес ще сме сами ние двамата!

Другият кимна, но не отговори. Джек го докосна по ръката и се изправи на пръсти, а Фрици се наведе. Надникна отблизо през лицевото му стъкло. Лицето на Фрици бе свъсено и потъмняло, насечено от дълбоки бръчки и Джек го погледна втрещено. Сякаш едрият мъж внезапно бе остарял с двайсет години.

— Какво ти е?

Фрици само махна нетърпеливо с ръка.

— Добре де. Само питах. — Джек посегна към колана си и извади оксижена. — Отивам да работя.

По навик Фрици се насочи към другата страна. След няколко секунди оксиженът му пламна и двамата се заеха със затварянето на тунела.

Джек скоро бе напълно погълнат от работата. Под пламъка на оксижена двете части на металните стени се сливаха, сякаш бяха едно цяло. Изминаха няколко часа, преди да осъзнае, че чува някакъв равномерен и монотонен глас.

Беше Фрици.

Джек изключи оксижена и се озърна. Фрици крачеше към дъното на тунела, но движенията му бяха странни и насечени, сякаш се бореше със самия себе си.

Джек почувства, че устата му пресъхва. Облиза устни и се изправи. Въпреки уплахата си се постара да говори със спокоен глас.

— Фрици? Какво става?

Едрият мъж застина на място, сетне се обърна бавно към него. За миг Джек бе завладян от странното усещане, че носи боен костюм и че онзи оттатък всеки миг ще се разцепи и отвътре ще изскочи берсеркер. Но това беше Фрици, за Бога! Намираха се в Лазертаун, не на Милос.

Въпреки усилията да се овладее осъзнаваше, че нещо не е наред. Фрици не бе прекарал половината от смяната в заварка на съчлененията. Вместо това бе разрязал стената.

Сега стоеше срещу него и се поклащаше като човек, изгубил здравия разсъдък, а предавателят не улавяше нито звук.

После изведнъж Джек чу краткото: „Трябва да вървя!“ и отново тишина, ако се изключеше статичното пукане. Фрици се обърна, наведе глава и се затича към дъното на тунела, изолиран само с тънко полиетиленово покритие. Ако премине през него, ще наруши изолацията. Може да последва взрив, който да разкъса и двамата.

— Почакай! Фрици! Недей! — Джек се хвърли подире му, осъзна, че няма да успее да го застигне, скочи и го улови за краката. Фрици полетя напред и двамата се сгромолясаха върху меката изолираща стена.

Въпреки всичко стената ги издържа. Един Господ знае защо и как, но не се разкъса. Фрици се освободи от ръцете му и Джек дочу приглушените му викове. Той стисна ръка в юмрук и почука по лицевото стъкло.