Момчешки живот
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-271-2
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Момчешки живот». Краткое содержание книги:
— Добре, Кори, ако наистина това искаш! — съгласи се кметът.
Каза също, че вече му е време да се изтегне във ваната си с английска сол106 и след това заяви, че ще се видим на церемонията по награждаването. Когато затвори, се налагаше да се изправя пред майка си и да й обясня защо съм сметнал, че кметът Суоп се кани да ме убие. По време на обяснението се прибра татко и, макар че беше логично да ме накажат за проявената глупост, родителите ми просто ме пратиха за един час в стаята ми, където и бездруго щях да се прибера.
В стаята си разгледах отново двете различни зелени пера. Едното ярко, другото тъмно. Едното малко, другото голямо. Взех перото от Саксън Лейк и го вдигнах на дланта си, намерих си лупата и разгледах ръбчетата и власинките му. Може би Шерлок Холмс можеше да си извади някакви изводи по него, но аз тънех в неведението на д-р Уотсън.
Кметът Суоп несъмнено беше човекът с шапката със зелено перо. Неговият „нож“ се оказа уред за почистване на лули. Това перо в ръката ми нямаше нищо общо с шапката на кмета. Дали имаше нещо общо със силуета, който ми се бе сторило, че виждам сред дърветата до пътя или с мъртвеца на дъното на езерото? Със сигурност знаех едно — в горите около Зефир няма изумруденозелени птици. Така че откъде тогава бе дошло перото?
Тази нощ отново сънувах четирите чернокожи момиченца, облечени като за посещение на църква. Предположих, че най-малкото е на десет или единадесет годинки, а останалите три са на около четиринайсет. Само че този път стояха и си говореха под зелено, разлистено дърво. Две държаха библии. Не чувах какво си казват. Едното момиче се засмя и след това се разсмяха и останалите, звукът бе подобен на шуртене на вода. След това блесна светкавица — толкова ярка, че трябваше да затворя очи и се озовах насред вихъра на буря и горещият вятър дърпаше дрехите и косата ми. Когато отново отворих очи, четирите чернокожи момичета бяха изчезнали, а дървото бе останало без листа.
Събудих се. По лицето ми бе избила пот, все едно наистина съм бил целунат от тази изгаряща горещина. Чух Ребъл да джафка в дворчето си отзад. Погледнах към сияйния циферблат на будилника и видях, че е почти два и половина. Ребъл продължи да лае упорито, като машина, а гласът му дразнеше останалите кучета, така че прецених, че щом и бездруго съм буден, ще изляза и ще го успокоя. Тръгнах да излизам от стаята си и видях веднага, че в кабинета лампата свети.
Можех да чуя нещо като дращене. Последвах звука до прага на стаята. И видях там баща ми, по пижама, да седи зад бюрото си, където попълваше чековете за сметките. Бе стиснал молив в ръка и под езерото от светлина пишеше или чертаеше нещо на лист хартия. Очите му изглеждаха трескави и хлътнали и видях, че по челото му блести пот — досущ като на моето.
Ребъл спря да лае и премина във вой.
Татко промърмори:
— Проклятие! — и се изправи, като внимаваше да не стърже със стола си по пода.
Скрих се отново в сенките — не съм сигурен защо го направих, но татко имаше такъв вид, сякаш не иска да го безпокоят. Той отиде до задната врата и го чух да излиза да успокои Ребъл.
Воят на кучето секна. Татко щеше да се върне след минутка.
Не можах да се сдържа. Трябваше да науча какво е толкова важно за него, че изисква да стане в два и половина.
Влязох в кабинета и погледнах към листа хартия.
На него баща ми, който определено не ставаше за художник, бе нарисувал половин дузина груби черепи с растящи от слепоочията им крилца. Имаше и колонка с въпросителни, също и думите „Саксън Лейк“, повторени пет пъти. Бе изписана и „Дамата“, последвана от друга серия въпросителни. „Долу в тъмното“ също го имаше, а върхът на молива бе натискан толкова силно, че направо бе задирал в хартията. Надписът бе последван с главни букви в два отчаяни въпроса: КОЙ? ЗАЩО?
А поредицата след това повдигна жлъчката в стомаха ми:
Аз се.
Аз се страхувам.
Аз ще полуде…
Задната врата се отвори.
Оттеглих се в сянката си и проследих как татко влиза в кабинета. Той отново седна и се втренчи в онова, което бе нарисувал и написал.
Никога не бях виждал подобно изражение. Не и това, което бе надянал на лицето си в този тих час преди изгрев. Беше изражението на уплашено малко момче, изтормозено отвъд всякакви граници на възможното.
Татко отвори едно чекмедже и извади чаша за кафе с надпис отстрани „Мандра Грийн Медоус“. Извади пакет кибрит. След това сгъна листа хартия и започна да го къса на малки парченца. Те падаха в чашата. След като приключи с хартията, баща ми запали клечка и също я пусна в чашата.
106
Английска сол (Epsom salts) — търговското название на сулфатния минерал епсъмит (MgSO47H2O), името идва от гр. Епсъм в графство Съри, Великобритания. Английската сол се използва като лекарство, може да се приема и вътрешно, но е най-популярна под формата на соли за вана, за облекчаване на болки в ставите и мускулите.