Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
Не, всъщност Марк не искаше да узнае. Никол даде воля на сълзите си и не ги попиваше с кърпичката.
– Същата вечер се любихме. Любихме се, докато вие празнувахте. Като двама старци. Беше за първи път. За първи път след смъртта на дядо ти. И за последен път. Гран-Дюк ме изпиваше с очи от години. Беше мил. Бе почти единственият мъж, който идваше в дома ни. Той...
– Никол...
Марк стана и постави ръцете си върху раменете на баба си с несръчна нежност, а после сложи пръст на устните си. Споменът за трупа на Гран-Дюк не му даваше мира.
– Не е необходимо да ми казваш всички тези неща.
– Напротив, Марк, имах нужда да ти ги кажа.
Никол попи сълзите си, стана и притисна кърпичката до роклята си.
– Хайде, хайде, Марк. Прав си. Няма да те отегчавам със старчески приказки.
Тя направи няколко крачки, оправи покривката и после загледа с внимание синьолавандуловия плик, който лежеше на масата пред Марк.
– Отвори ли плика?
– Ами, дълга история. Да кажем, че стана инцидентно, но да, отворих го и го прочетох.
– Тогава разбираш защо плача, Марк. Не заради Кредюл. Не само. Плача заради Емили.
Марк усещаше дълбока самота. А и се чувстваше като глупак. Той също стана. Краката му трепереха. Вече нищо не разбираше.
„Плача заради Емили.“ Ехото от думите на Никол отекна в главата му. Защо плаче заради Емили? Този ДНК тест представляваше всъщност нейният акт за раждане.
Той полека взе плика, поверен му от Матилд дьо Карвил, и го постави в ръката на Никол. А после взе от масата и плика, който Гран-Дюк бе дал на баба му.
Отвори го и го прочете.
Тъмният хол се завъртя пред очите му: пианото, снимките в рамки, покривките, диванът и телевизорът бяха повлечени вкупом в нереален водовъртеж.
Листът падна от ръцете му.
Резултатът от ДНК теста нямаше никакъв смисъл.
49
2 oктомври 1998 г., 23 часът и 37 минути
Камъчетата влизаха в дрехите на Малвина и дразнеха задните ѝ части, а това никак не ѝ бе приятно. Времето бе студено, сурово. Една невзрачна, наполовина пълна луна, осветяваше слабо плажа. Малвина не бе намерила друго място, където да прекара нощта.
Дребната контрольорка бе минала отново през вагоните дълго след като влакът Руан–Диеп бе пристигнал на гарата в Руан. Бе сравнително мила с Малвина и най-учтиво я помоли да напусне вагона. Промени значително поведението си, когато Малвина я нареча „мръсна курва“. Дойдоха още двама контрольори и ѝ помогнаха да изведе насила Малвина не само вън от вагона, но и извън гарата. И така Малвина се оказа на улицата. Очевидно заради този скапан фестивал на хвърчилата в града нямаше нито една свободна хотелска стая.
Малвина се бе поразходила из града вечерта, без да сложи и залък в устата си. Не беше гладна. Обикаля дълго улиците, преди да отиде на плажа. Бе изчакала всички идиотщини да спрат: танцът на хвърчилата, музиката, разветите знамена, напевите, невзрачните хора, гофретите и всички боклуци, продавани от наследниците на Витрал край брега на морето.
Сега бе почти полунощ и всичко бе приключило. Във въздуха висяха само няколко геометрични светещи фигури, които бяха прикачени към земята с дълги опънати корди, завързани в забити в тревата колчета. На Малвина ѝ бе все едно. Никак не я вълнуваха тези плуващи над главата ѝ парчета от копринена хартия. Единственото ѝ желание бе да пререже кордите и всички те да паднат в морето като мъртви слънца. Да пререже конците. Да изключи телефона си. Да прокълне баба си, която бе поръчала този ДНК тест и я бе лъгала години наред. Малвина легна на земята. Щеше да поспи тук. Върху камъчетата. Не ѝ пукаше и за студения им допир до задника ѝ.
– Я кажи, хубавице, не трябваше ли да си се прибрала при мама и татко в този час?
Беше тъмно и Малвина само обърна глава по посока на гласовете. На десетина метра от нея, на плажа, стояха трима мъже. И тримата държаха по една бутилка от минерална вода, пълна с оранжева течност. Двойна измама. Със сигурност не бе нито вода, нито портокалов сок.
– Хубавице, като се мотаеш така сама, може да срещнеш лоши хора...
Говореше най-високият. Десният му клепач бе пробит от сребърна халка. А един по-дребен и плешив стоеше малко по-назад от групата и едва се държеше на краката си върху камъчетата на плажа.
Не му помагаха и високите тесни ботуши, лъснати като обувки на каубой. Третият, чиито габарити напомниха на Малвина за Банжо, пазеше равновесие по-добре. Онзи със сребърната халка се приближи още малко към Малвина. Беше на три метра от нея. Останалите го последваха.