Картата на времето
- Автор: Палма Феликс
- Серия: Викторианска трилогия #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-954-321-938-4
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Картата на времето». Краткое содержание книги:
Срещу немалко заплащане всеки има възможността да пътува до фаталната 2000 г., когато английската столица е в руини, и с очите си да види решаващата битка между хората и разбунтувалите се автомати. Един от пътниците във времето е Клеър Хагърти, копнееща за истинската любов, която не намира в своето време. Но не всички биха искали да се озоват в бъдещето; Андрю Харингтън трябва да се върне в миналото, в 1888 г., за да спаси любимата си от безмилостното острие на Джак Изкормвача.
Пътищата на Клеър и Андрю ще се пресекат с този на Хърбърт Уелс, който единствен може да им помогне. На него пък му предстои нещо още по-чудато — появата на тайнствен пътник във времето, който иска да похити ръкописите на „Невидимия“ на Уелс, „Дракула“ на Брам Стокър и „Примката на призрака“ на Хенри Джеймс. Животът на тримата големи писатели виси на косъм…
Изходът сякаш е само един — бягство във времето… Но дали това е решението?
Феликс Х. Палма, единодушно признат от критиката за един от най-оригиналните разказвачи на нашето време, е носител на повече от сто литературни отличия. В „Картата на времето“ той умело смесва различни жанрове, за да създаде мащабна история, в която шестват измислени и реални персонажи, за която времето и пространството нямат ограничения…
Ще се запознаем точно на 20 май 2000 г., макар че подробностите от тази наша първа среща ще изложа в последното си писмо. Тя ще сложи начало на всичко, макар че, като се замисля, виждам, че това не е съвсем вярно, защото ти вече ще ме познаваш чрез писмата ми. В такъв случай къде започва нашата любовна история? Дали от това писмо? Не, и то не е началото. Уловени сме в кръг, Дерек, а кой може да каже къде започва един кръг? Можем само да го следваме, докато го затворим, както правя аз сега, опитвайки се да овладея разтуптяното си сърце. Това е моят дял, едничкото, което трябва да направя, защото вече зная какво ще сториш ти: зная, че ще отговориш на писмото ми, зная, че ще се влюбиш в мен, зная, че ще ме потърсиш, когато настъпи мигът. Само подробностите ще бъдат изненада за мен.
Струва ми се, че в края на това писмо мога само да ти опиша каква съм, как разсъждавам и как виждам света, тъй като по време на срещата ни в чайната, когато те попитах как е възможно да ме обичаш, щом не ме познаваш, ти ме увери, че ме познаваш по-добре, отколкото бих могла да си представя. Разбира се, ти ме беше опознал чрез писмата ми, тъй че да започнем: родена съм на 14 март 1875 г. в Уест Енд, Лондон. Стройна съм, средна на ръст, синеока, а косата ми, която в разрез с обичая нося свободно пусната по раменете, е черна. Прощавай за това сухо описание, но да се обрисувам физически ми се струва недостойна проява на суета. Пък и предпочитам да опознаеш вътрешния ми свят. Имам две по-големи сестри: Ребека и Ивлин. И двете са омъжени и живеят в Челси, и най-добре мога да ти обясня каква съм, като се съпоставя с тях. Открай време съм се чувствала различна. За разлика от тях, не съумях да се приспособя към епохата, в която ми се падна да живея. Моята епоха ме отегчава безгранично, Дерек. Как да ти го обясня? Сякаш присъствам на комедийно представление, което всички възнаграждават със смях, докато аз единствена оставам равнодушна към уж забавните преживелици на героите. И тази неудовлетвореност ме е превърнала в опърничава девойка, която е по-добре да не бъде канена на тържества, а по време на семейни соарета трябва да бъде наглеждана, защото неведнъж съм съсипвала такива сбирки, престъпвайки — за изумление на гостите — абсурдните норми на поведение в моето общество.
В още едно отношение се чувствам различна от повечето млади момичета, които познавам: изпитвам твърде слаб интерес към женитбата. Ужасно ми е противна ролята, отредена на жената в рамките на брака, за която моята майка толкова се старае да ме подготви. Нищо не ми се струва по-гибелно за моя волен дух от това, да се превърна в търпелива пазителка на домашното огнище, която по цял ден втълпява на децата си нравствените ценности, предадени на самата нея, и надзирава работата на прислужниците, докато нейният съпруг се бори на трудовото поприще — тази опасна арена, от която ние, жените, единодушно смятани за крехки и чувствителни създания, сме деликатно отстранени. Както виждаш, аз съм независима и жадна за приключения, но в същото време, колкото и да ти се стори странно, съвсем не съм влюбчива. Ако трябва да бъда откровена, никога не ми е минавало през ум, че бих могла така да се влюбя в някого, както се влюбих в теб. Истината е, че бях започнала да се възприемам като една от онези бутилки, които събират прах в избата в очакване да бъдат отпушени при някой специален повод, който така и не идва. И все пак предполагам, че всичко това се случва именно благодарение на моя характер.
Вдругиден ще дойда тук, за да прибера твоето писмо, обич моя, както ти ми каза. Копнея да получа вест от теб, да чета любовните ти думи, да зная, че си мой, макар и да ни дели океан от време.
Вечно твоя,