Картата на времето
- Автор: Палма Феликс
- Серия: Викторианска трилогия #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-954-321-938-4
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Картата на времето». Краткое содержание книги:
Срещу немалко заплащане всеки има възможността да пътува до фаталната 2000 г., когато английската столица е в руини, и с очите си да види решаващата битка между хората и разбунтувалите се автомати. Един от пътниците във времето е Клеър Хагърти, копнееща за истинската любов, която не намира в своето време. Но не всички биха искали да се озоват в бъдещето; Андрю Харингтън трябва да се върне в миналото, в 1888 г., за да спаси любимата си от безмилостното острие на Джак Изкормвача.
Пътищата на Клеър и Андрю ще се пресекат с този на Хърбърт Уелс, който единствен може да им помогне. На него пък му предстои нещо още по-чудато — появата на тайнствен пътник във времето, който иска да похити ръкописите на „Невидимия“ на Уелс, „Дракула“ на Брам Стокър и „Примката на призрака“ на Хенри Джеймс. Животът на тримата големи писатели виси на косъм…
Изходът сякаш е само един — бягство във времето… Но дали това е решението?
Феликс Х. Палма, единодушно признат от критиката за един от най-оригиналните разказвачи на нашето време, е носител на повече от сто литературни отличия. В „Картата на времето“ той умело смесва различни жанрове, за да създаде мащабна история, в която шестват измислени и реални персонажи, за която времето и пространството нямат ограничения…
— Бърти? — повика го Джейн от долния етаж.
Уелс скочи бързо от креслото, сякаш го хвана срам, че жена му ще го завари да си играе със съоръжението. Оправи раздърпаните си от страстните прегръдки дрехи и слезе в тръс по стълбите.
— Един младеж иска да те види — каза Джейн малко нервно. — Представи се като капитан Дерек Шакълтън.
Уелс се спря в подножието на стълбата. Дерек Шакълтън? Какво му напомняше това име?
— Чака те в гостната. Той обаче каза още нещо, Бърти… — добави Джейн нерешително, не знаейки какъв тон да придаде на следващите си думи. — Каза, че идва… от 2000 година.
— От 2000 година? В този миг Уелс си спомни в каква връзка бе чувал името.
— Е, в такъв случай работата трябва да е много спешна — отвърна той със загадъчна усмивчица. — Да не губим време и да видим какво желае господинът.
И с тези думи тръгна към малката всекидневна, като клатеше глава развеселен. Там, застанал прав до камината, не смеещ да заеме никое от предложените му кресла, стоеше един скромно облечен младеж. Преди да каже каквото и да било, Уелс го изгледа смаян от глава на пети. Не беше за вярване, но това бе един великолепен представител на човешкия род, надарен с внушителна мускулатура и изящно лице, а от очите му струеше свирепостта на хваната натясно пантера.
— Аз съм Джордж Уелс — представи се той, щом приключи огледа си. — С какво мога да ви бъда полезен?
— Добро утро, господин Уелс — поздрави го човекът от бъдещето. — Простете, че нахълтвам в дома ви в такъв ранен час, но работата е на живот и смърт.
Уелс кимна, усмихвайки се вътрешно на това заучено представяне.
— Аз съм капитан Дерек Шакълтън и идвам от бъдещето. От 2000 г., ако трябва да съм точен.
След като изтърси тези думи, младежът го загледа открито, следейки внимателно реакцията му.
— Говори ли ви нещо името ми? — попита той, като видя, че писателят не е особено изненадан.
— Разбира се, капитане — отвърна Уелс с лека усмивка, докато тършуваше в едно кошче за хартиени отпадъци, което стоеше до претъпкана с книги етажерка. След малко измъкна от него смачкана на топка хартия, разгъна я и я подаде на госта си, който я взе предпазливо. — Как няма да ми говори? Всяка седмица най-акуратно ми изпращат такава листовка. Вие сте спасителят на човешкия род, човекът, който през 2000 г. ще освободи нашата планета от игото на злите автомати.
— Именно — потвърди младежът донякъде боязливо заради насмешливия тон, който бе използвал писателят.
Настъпи напрегнато мълчание, по време на което Уелс само стоеше с ръце в джобовете и наблюдаваше посетителя си с шеговито изражение.
— Навярно се питате как съм пътувал до вашата епоха — рече най-сетне младежът като актьор, който се вижда принуден сам да се насърчи, за да продължи с текста си.
— Сега, като го споменахте, да — отвърна Уелс съвсем равнодушно.
— Ще ви обясня — рече младият мъж, опитвайки се да не се влияе от отявленото безразличие на публиката си. — Малко след началото на войната нашите учени изобретиха една машина, способна да отваря дупки във времето, с цел да прокарат тунел от 2000 г. до вашата епоха. Искаха да изпратят някого, който да ликвидира производителя на автомати и така да предотврати войната, преди да е започнала. Е, добре: този някой съм аз.
Уелс го гледаше сериозно в продължение на почти цяла минута. Накрая избухна в смях, който смути госта му.
— Имате изключително въображение, момко — призна писателят.
— Не ми ли вярвате? — попита другият с трагичен тон, заради който думите му прозвучаха по-скоро като горчива констатация, а не като въпрос.
— Разбира се, че не — весело възкликна Уелс. — Но не се тревожете, причината не е в това, че не сте изрекли находчивата си лъжа достатъчно правдоподобно.
— Но, в такъв случай… — замънка младежът засрамен.
— Просто не вярвам, че е възможно да се пътува до 2000 г., а още по-малко, че във въпросната епоха човекът ще води война с автоматите. Всичко това е една нелепа измислица. Гилиъм Мъри може да заблуди цяла Англия, но не и мен — заяви Уелс.
— Значи… вие знаете, че цялата работа е измама? — промълви младежът, още несъвзел се от слисването си.
Уелс кимна сериозно, хвърляйки поглед и към Джейн, която изглеждаше не по-малко изненадана.
— И не смятате да я разобличите? — попита най-сетне гостът.
Преди да отговори, писателят изпусна дълбока въздишка, сякаш този въпрос го бе измъчвал от дълго време.
— Не, нямам никакво намерение да го правя — отвърна. — Ако хората са готови да платят грешни пари, за да видят как сразявате някакви тенекиени автомати, може би си заслужават да бъдат мамени. От друга страна, кой съм аз, че да ги лишавам от илюзията, че са посетили бъдещето? Трябва ли да опропастя този блян заради факта, че някой забогатява благодарение на него?