Картата на времето
- Автор: Палма Феликс
- Серия: Викторианска трилогия #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-954-321-938-4
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Картата на времето». Краткое содержание книги:
Срещу немалко заплащане всеки има възможността да пътува до фаталната 2000 г., когато английската столица е в руини, и с очите си да види решаващата битка между хората и разбунтувалите се автомати. Един от пътниците във времето е Клеър Хагърти, копнееща за истинската любов, която не намира в своето време. Но не всички биха искали да се озоват в бъдещето; Андрю Харингтън трябва да се върне в миналото, в 1888 г., за да спаси любимата си от безмилостното острие на Джак Изкормвача.
Пътищата на Клеър и Андрю ще се пресекат с този на Хърбърт Уелс, който единствен може да им помогне. На него пък му предстои нещо още по-чудато — появата на тайнствен пътник във времето, който иска да похити ръкописите на „Невидимия“ на Уелс, „Дракула“ на Брам Стокър и „Примката на призрака“ на Хенри Джеймс. Животът на тримата големи писатели виси на косъм…
Изходът сякаш е само един — бягство във времето… Но дали това е решението?
Феликс Х. Палма, единодушно признат от критиката за един от най-оригиналните разказвачи на нашето време, е носител на повече от сто литературни отличия. В „Картата на времето“ той умело смесва различни жанрове, за да създаде мащабна история, в която шестват измислени и реални персонажи, за която времето и пространството нямат ограничения…
Тъкмо в този миг, поглеждайки към надгробната плоча, той забеляза писмото, подпъхнато под един камък до нея. За миг си помисли, че въображението му си прави лоша шега с него. Взе писмото с любопитство и видя — със странното усещане за сън наяве, — че е адресирано до капитан Дерек Шакълтън. Подържа го няколко секунди в ръка, не знаейки какво да прави, но можеше да направи само едно нещо, разбира се. Почувства се мерзавец, когато го отвори, сякаш се канеше да прочете поща, предназначена за друг. Разгъна листа и видя ситния, изящен почерк на Клеър Хагърти. Започна да чете бавно, като се опитваше да запомни всяка буква; четеше на глас, сякаш искаше да осведоми катериците за човешките мъки и неволи. Писмото гласеше:
От Клеър Хагърти до капитан Дерек Шакълтън
Скъпи Дерек,
Поне десет пъти се залавях да пиша това писмо, докато разбрах, че има само един начин да го започна, като прескоча обяснителните встъпления и ти кажа направо това, което ми диктува сърцето: обичам те, Дерек. Обичам те, както никога не съм обичала никого. Обичам те сега и ще те обичам вечно. И моята любов към теб е единственото, което ми вдъхва сили.
Мога да си представя колко ще се изненадаш, четейки тези слова от една непозната, защото чувството ми е много познато, уверявам те. Но е истина, любов моя, обичам те. Или още по-точно, ние се обичаме, защото макар това да ти се струва още по-странно, като дори не знаеш коя съм, ти също ме обичаш, или ще ме обикнеш съвсем скоро, може би само след броени минути. Колкото и да се съпротивяваш, колкото и чудно да ти се вижда всичко това, ще ме обикнеш. Просто нямаш друг избор. Ще ме обикнеш, защото вече ме обичаш.
Позволявам си да се обръщам към теб така нежно заради онова, което споделихме — защото трябва да знаеш, че кожата ми още пази топлината на твоите пръсти, че по устните си още чувствам твоя вкус, че още те усещам вътре в мен. И въпреки първоначалните ми страхове, въпреки задръжките ми на глупаво дете, сега ме залива любовта, която ти предрече, или може би една още по-голяма любов — любов толкова силна, че нищо не би могло да я съкруши.
Клати глава колкото си щеш, опитвайки се да проумееш тези безумни думи, но обяснението е много просто. Всичко се свежда до следното: онова, което още не се е случило за теб, за мен вече е минало. Това е една от странностите, с които са свързани пътуванията във времето, прекосяването на годините. Но ти знаеш това, нали? Защото, ако не греша, току-що си намерил писмото ми до един огромен дъб на излизане от една дупка във времето, тъй че няма да ти е прекалено трудно да приемеш думите ми за верни. Да, зная къде ще се появиш и с каква цел си дошъл в моята епоха, и фактът, че зная всичко това, може да означава само едно: че казвам истината, че не съм някоя измамница. И тъй, довери ми се без уговорки! И най-вече ми повярвай, когато ти казвам, че се обичаме. Обикни ме още сега, моля те, и отговори на писмото ми със същото чувство. Пиши ми и при следващото си пътуване остави твоя отговор до надгробната плоча на Джон Пийчи: така ще общуваме оттук нататък, любими, защото ще разменим още шест писма. Повдигаш вежди?
Не те виня, но знай, че само повтарям онова, което ти самият ми каза вчера. И тъй, пиши ми, любов моя, пиши ми, защото твоите писма са едничкото, което ми остава от теб. Да, това е лошата вест: повече не ще те видя, Дерек, и затова ще трябва да се поддържам с твоите писма. Ще ти го кажа без повече заобикалки: нашата любов извира от една-единствена среща, защото не ще се видим повторно. Е, всъщност ще се видим два пъти, но първия път — или последния, ако следваме хронологията, която нашата любов ще преобърне — срещата ще трае едва няколко минути. Втората ни среща, която ще се случи в моята епоха, ще е по-продължителна и значима, защото тогава ще пламне огънят, в който душите ни ще горят вечно — огън, който тези писма ще трябва да поддържат жив за мен и да запалят за теб. Но ако вземем под внимание хронологията, аз не ще те видя повече. Затова пък на теб ти предстои да се запознаеш с мен, макар че се любихме едва преди няколко часа. Сега разбирам твоето вълнение по време на вчерашната ни среща в чаения салон: самата аз съм го предизвикала с тези мои думи.