Дребната старица, която наруши всички правила

Марта отново погледна в огледалото за обратно виждане. Тъмносиньото волво не се виждаше никъде. Може би беше някакъв човек от „Дюрсхолм“, който караше волво; сигурно се беше объркала. Въпреки това трябваше да бъде много наблюдателна. Не биваше да позволява да се обърка каквото и да е. В този момент отново видя волвото. Беше с двойни задни огледала. Значи все пак бяха от полицията! Бързо, без да намалява скоростта, тя отвори прозореца и пусна кутията с пирони на улицата пред тъмносинята кола. Това беше просто предохранителна мярка, но Марта смяташе, че е по-добре да не поема никакви рискове. Вниманието към детайлите в крайна сметка винаги се отплащаше, а петимата приятели се бяха подготвили възможно най-добре.

Предишния ден бяха засекли часовете, в които бронираният камион пристига в различните предградия, и бяха записали колко време им трябва на пазачите, за да влязат и да излязат с куфарите. Преди всичко нямаше да допуснат същата грешка като престъпниците, за които бяха прочели наскоро. Въпросните престъпници бяха взели строителен кран под наем и бяха изтръгнали целия банкомат от мястото му. Но банкнотите изобщо не се съхраняваха в банкомата, а до него.

Марта не изпускаше от поглед бронирания камион на „Лумис“, а в стомаха си усещаше същия гъдел като онзи път, когато обраха спа центъра в хотел „Гранд“. Какво бяха няколко лични скъпоценности в сравнение с това? За толкова голям обир можеха да получат присъда от четири години, а никой от тях не искаше отново да влиза в затвора. Престоят в апартамента „Принцеса Лилиан“ ги беше разглезил.

– Мислите ли, че смятат микробуса за съмнителен? – попита за трети път Кристина от задната седалка.

– Не, никога не съм чела за подобен обир – отговори Марта.

– Точно това е хубавото – намеси се Греблото. – Полицията няма никакви прецеденти, с които да го сравни, и няма да заподозре нищо. Повярвайте ми, всичко ще мине добре.

– Ето го първия банкомат, който ще заредят от бронирания камион на „Лумис“ – осведоми ги Ана-Грета. – В камиона би трябвало да са останали девет пълни касетки. Всяка касетка съдържа по четири отделения, във всяко от които има по петстотин хиляди крони. Това прави общо почти деветнайсет милиона. С тези пари ще можем да живеем добре доста дълго време.

– Е, първо трябва да ти върнем парите за престоя в хотел „Гранд“... – започна Марта.

– Да, това беше много неприятно – прекъсна я Ана-Грета. – Опитах се да замразя сметката, но те вече бяха обработили плащането.

– Е, смятам да определим за непредвидени разходи плащанията за пътуване, хотели и дневни – каза Марта. – Останалите пари ще отидат във фонд „Грабежи“, обещавам.

– Шшт, погледнете – прекъсна я Умника. – Бронираният камион пристигна.

Той взе допълнителния мобилен телефон на Андерс с предплатена карта и натисна един бутон за бързо набиране. Когато чу сигнала от другата страна на линията, Умника прекъсна връзката. Нямаше нужда от нищо повече. Андерс знаеше какво трябва да направи.

Пазачите пред тях намалиха, спряха до банкомата и слязоха от камиона. Марта спря на известно разстояние от тях, но не загаси двигателя. Пазачите отвориха задните врати на бронирания камион, извадиха една касетка, отново заключиха вратите и влязоха в банката. При това дори не се огледаха.