Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
Когато завършиха и последната си разузнавателна обиколка на „Теби“, напълниха резервоара на бензиностанцията „Q8“ и се върнаха в старческия дом „Диамант“. След продължителната следобедна дрямка петимата приятели опаковаха багажа си, още веднъж преговориха всички подробности с Андерс и вдигнаха наздравица за успеха на плана си с боровинков ликьор. Този път работата беше сериозна. Това щеше да бъде първото им „тежко престъпление“ – макар и да беше планирано така, че да премине по най-дружелюбен начин.
Тази нощ Марта спа като пън и сънува как ударът успява и тя разделя парите между всички. Времето й стигна да сънува дори още един сън – за успешна банкова измама – и в седем сутринта се събуди свежа и отпочинала. Вълнуващите сънища винаги я караха да се събужда в добро настроение.
„Хубав ден за обир“, помисли си Марта, докато се приближаваха към центъра на предградието „Теби“. Не валеше, но небето беше сиво и мрачно, както обикновено в тази част на Швеция в началото на декември. Имаха късмет с времето. Температурата още не беше паднала под нулата и нямаше нужда да се притесняват за поледици и непочистени тротоари. И без това нямаше да им е лесно да вървят спокойно, при положение че възнамеряваха да откраднат между петнайсет и двайсет милиона.
– Вижте, завива насам – каза Марта.
Тя подаде мигач за завой наляво, смени на по-ниска предавка и последва бронирания камион на охранителната компания „Лумис“.
Този път имаха нужда от двама шофьори, така че и Марта имаше възможност да кара. Андерс управляваше една кола с ремарке, която бяха взели под наем, а тя седеше зад волана на „Зелената заплаха“. Помисли си, че не всеки ден се случваше микробус да следи брониран камион.
– Първо ще спре на банкомата в центъра на „Теби“ – каза Умника. – Точно както си мислехме.
Бронираният камион намали ход и зави надясно към паркинга.
– Надявам се, че тук ще бъде същото като вчера и Андерс ще може да влезе с ремаркето. Всичко трябва да се получи идеално – каза Марта.
– Не се тревожи. Никой няма да забележи едно ремарке или един микробус повече или по-малко. Хората са напълно погълнати от собствените си проблеми.
– Ами фризерите?
– Ще кажем, че отиваме на празненство или до контейнерите за рециклиране. Ако някой ни спре, ще импровизираме. Макар че най-добрият вариант е да не казваме нищо.
Марта бавно последва бронирания камион. Хората наоколо се прибираха от работа, бързаха напред и не поглеждаха около себе си. „Какъв нещастен живот – помисли си тя. – Толкова много напрежение.“
От двете страни на улицата се редяха многоетажни магазини. Човек можеше да получи световъртеж от тях. Вече нямаше малки магазинчета със звънец на вратата, който прави „дзън-дзън“, когато се отвори, нито продавачи, които те познават по име. Не, не и тук. Младите хора в днешно време биха решили, че Марта им се подиграва, ако им кажеше как едно време продавачите познаваха всички клиенти и ги питаха как са техните.
– Марта, нали не изпускаш от поглед камиона на „Лумис“? – обади се Греблото и леко я смушка в ребрата.
– Разбира се – отговори тя и се изчерви.
Греблото имаше право. Трябваше да се съсредоточи повече. Бронираният камион вече се приближаваше до банкомата и шофьорът сякаш не забелязваше хората наоколо. Така или иначе, повечето бяха приключили с пазаруването и бързаха към къщи в студа. Все пак беше петък. В петък вечер хората нямаха търпение да се приберат у дома при семействата си и да отпразнуват края на работната седмица.
„Радвайте се на живота – помисли си Марта. – А ние ще ударим джакпота!“
Това, с което се бяха заели сега, беше наистина мащабно – много по-сложно от всичко, което бяха опитвали. Тя започна да си тананика, изпълнена със самоувереност, когато изведнъж забеляза една кола в огледалото за обратно виждане. Тъмносиньо волво. И в същия миг разбра, че това не беше съвпадение. Марта бързо погледна през рамо, помоли Греблото да държи волана и с дясната си ръка измъкна една кутия неръждаеми пирони от чантичката на кръста си. Ако това наистина бяха полицаи, тя нямаше да се предаде толкова лесно. Беше подготвена.
Инспектор Льонберг смени на по-ниска предавка. После уморено се обърна към Стрьомбек и поклати глава.
– На какво си играят тези, по дяволите? Днес явно се занимават и с банкомати.