Убийството на султана
- Автор: Юмит Ахмед
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-2248-6
- Переводчик: Елен Кирчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Убийството на султана». Краткое содержание книги:
– А имало ли е? Мехмед не е имал други братя…
Нашичкият го изгледа критично:
– За да бъде османски принц, не е задължително да е брат на Мехмед – и като видя, че младежът се обърка, поясни: – Така е, всичките му братя били починали. Но е имало още един принц. Той не бил син на баща му, но все пак османски принц. Дори тази сутрин го споменах…
– Принц Орхан – впусна се Пеями, – който живеел в Константинопол.
– Да, принц Орхан… Според някои бил внук на Емир Сюлейман, тоест дядото на Мехмед II, внук на брата на Мехмед I, а според други – чичо на Завоевателя. Но безспорна истина е, че Орхан е от същия род. Така че имало принц, който да заеме мястото на Мехмед. Сиреч, ако Мехмед би бил победен пред тези стени, нещата не биха останали дотук и с помощта на Чандарлъ Орхан би се възкачил на трона.
От групата се разнесоха гневни възклицания, сякаш живееха в епохата на Мехмед II и интронирането на Орхан щеше да поведе държавата към гибел. Така че Тахир Хакъ се видя принуден да вдигне ръка, за да успокои присъстващите.
– Не казвам, че това непременно е щяло да се случи, но възможността е съществувала. Защо иначе османската държава би плащала откуп на Източен Рим, за да държи Орхан в Константинопол? А и да не забравяме, че чичото на Чандарлъ – великият везир Али паша – е поддържал друг принц – Емир Сюлейман – в борбата му за трона с дядото на Завоевателя. Както миналите събития са много по-жестоки, отколкото се описват, така и политиката е много по-жестока и лишена от морал, отколкото си я представяме. Вероятно младият султан е знаел всичко това по-добре от всекиго другиго. Бил е наясно, че насреща си има двама противници: последния император на Източната Римска империя Константин XI отвън и отвътре – великия везир Чандарлъ Халил паша. Ужасно положение. Не всеки би се справил. Но както казах и преди, господството е било в кръвта на Мехмед. Детронирането му чрез коварни дворцови интриги още като дете го накарало да научи как се прави политика. Така ли е? – погледна към слабото момче, интересуващо се от история. – Сега разбра ли колко прав е бил Мехмед да се тревожи?
Преди да се върне при малката ни група с несъразмерно голямото си палто, младежът потвърди учтиво:
– Разбрах, професоре и много ви благодаря.
Снеговалежът постепенно се усилваше. Тахир Хакъ погледна към небето; белите снежинки, преодолели козирката на черния каскет, падаха по кестенявите му мигли.
– Май времето много се разваля. Трябва час по-скоро да тръгваме. И на вас ви е студено.
– Благословена да е свещената война – надигна се развълнувано възражение от миролюбивата ни група, сякаш воините в обсадата поздравяваха с бойни викове Мехмед Хан върху белия му кон.
– Не, не, добре сме…
– Изобщо не ни е студено…
– Слушаме ви, продължете, моля…
Така настояваше възторженото мнозинство, макар и пребледнелите лица на по-възрастните начело с Бахри и дори на госпожа Жале да не изразяваха същото.
– Виждаш ли, Мющак, как се вълнуват хората от разказите ни. А казват, че историята била замръзнала във времето…
Но нашият старчок изобщо не мязаше на замръзнал. Явно адреналинът го караше да забрави и снега, и студа.
– Говори се, че когато Мехмед с огромната армия пристигнал пред стените, пролетта на 1453 г. се била забавила, макар и да не било толкова студено. Разказват как продължилият дни наред дъжд отнесъл палатките и съсипал животните. Но все пак нашите на 6 април сутринта покрили бойното поле от Златния рог до Мраморно море с топове, катапулти, стълби за изкачване по стените и нужните за изграждане на кулите материали. Но оръдията все още не стреляли, сабите не били извадени от каниите, лъковете не били опънати – тоест сражението още не било започнало.
– Но, професоре, някои историци твърдят, че обсадените са дали отпор на обсаждащите…
Предпазливото изказване беше направено от арабския студент Джордж.
– Прав си – потвърди професорът. – Когато обсадата започнала, шепа авантюристи от нередовната войска не могли да се въздържат и атакували стените. Възползвайки се от удобния случай, обсадените отворили вратите и ги отблъснали, обаче това не е сериозен прецедент в обсадата. Същинската битка започнала на 11 април, на петия ден от обсадата. Защото тогава било завършено разполагането на оръдията, предопределили съдбата на обсадата. Помните двореца „Влахерна“… Видяхме го при напускането на Златния рог – там е живеел императорът. Три топа срещу него, три към Силиврикапъ, два към Едирнекапъ и срещу Романската порта, едно от най-слабите места в отбраната… – посочи място вляво по стените. – Сиреч срещу сегашния „Топкапъ“ били разположени четири гигантски оръдия. Изстрелваните от тях гюлета тежали повече от петстотин кила. И тези огромни оръдия започнали да стрелят на 11 април. Градът, разтърсван от земетресения поне веднъж на няколко века, се разтреперил от силата на оръжията, направени от човешка ръка. Вероятно мястото, където стоим, е било похлупено от плътен барутен дим. Смятам, че не би било преувеличено да се каже, че огромни облаци дим от оръдията са се разстлали над бойците. Гигантските оръдия, сравнявани от историците по онова време с огнедишащи змейове, продължили да обстрелват крепостта до полунощ на 28 май. Било е нужно. Това била стратегията на Мехмед: да отвори пробойни в стените и оттам да влязат войниците му. Но това не било толкова лесно. Защото тези стени, изправящи се насреща му като планинска верига, не били едноетажни. Погледнете, то дори сега се забелязва…