Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
Арн се впусна в дълъг емоционален разказ за мъже с голямо душевно благородство, за най-долни човешки отрепки, за една огромна пустиня и тайнствени конници, за един вълшебен меч, толкова важен за неверниците, колкото и Истинския кръст. Последният в края на краищата бил изгубен поради лудостта и греховете на християните, след като Саладин ги разбил в голяма битка близо до град Тивериада. Арн дошъл на себе си в дългата редица на пленените, водени да бъдат обезглавени. Гледал как главите на братята му падат една след друга и как след всяка следваща палачите се приближават към него.
Тогава се помолил, смятайки, че това ще е последната молитва в живота му. Тя била за Сесилия и за детето, което никога нямало да види. Помолил светата Дева да ги закриля и се приготвил да отиде в рая. Но Саладин го пощадил в името на приятелството им.
След загубата на Йерусалим и на по-голямата част от християнските градове и след като Арн от пленник се превърнал в емисар и посредник на Саладин, един от най-големите злодеи, стъпвали по тези земи, предизвикал Саладин в битка, за да завоюва отново Светия град. Името на този човек е Ричард Лъвското сърце и заслужава да бъде завинаги покрито с позор. По време на преговорите той счел за необходимо да бъдат обезглавени три хиляди пленници вместо да вземе остатъка от поискания за тях откуп и да върне Истинския кръст в християнския свят.
След това тъжно събитие Арн и Саладин се разделили завинаги. Тогава Арн получил като прощален подарък петдесетте хиляди византийски жълтици, които Ричард отказал, предпочитайки да задоволи жаждата си за кръв.
Тези пари сега му дават възможност да финансира строителните работи в Арнес и във Форшвик, както и строежа на църквата във Форшхем.
Уточни, че се е спрял само на основните моменти в тази история, защото ще му трябват още доста зимни нощи, за да я разкаже в детайли и може би остатъка от живота им, за да вникне тя в смисъла й.
Когато спря да говори и стана да сложи още дърва в огъня, забеляза, че Сесилия е заспала.
IX.
Изпълнен с лоши предчувствия, Арн влезе в Линшьопинг начело на кортежа на жениха. Над замъка на епископа, до строящата се катедрала, предизвикателно се вееха три сверкерски знамена, а враждебната тълпа зяпачи беше изцяло с червени мантии. Нито една кленова клонка не полетя към жениха.
На Арн му се стори, че е попаднал в капан. Ако Суне Сик и неговите хора бяха решили да се възползват от тази сватба, за да изпълнят кръвния си дълг, те можеха да избият до един водачите на Фолкунгите с изключение на стария господар Магнус, който заради здравословното си състояние беше предпочел да остане в Арнес в този хладен есенен ден.
Докато се приближаваха до катедралата, чуха надигането на далечни възгласи — знак, че кортежът на младоженката бе много по-добре посрещнат от техния.
Ярл Ерик беше рамо до рамо с приятеля си Магнус Монешьолд, а от другата страна вървяха Сесилия и Ескил. Първородният кралски син също рискуваше живота си. Ако Сверкерите бяха решили да си върнат короната със сила, отдаваше им се идеална възможност.
Но Фолкунгите не отиваха на заколение. Придружаваха ги стотина въоръжени мъже — роднини и охрана. Предварително изтегленият жребий беше избрал петдесет измежду тях, които нямаше да пият дори чаша бира през първото денонощие. Останалите бяха поели същото задължение за следващите двадесет и четири часа.
Арн се безпокоеше най-много за Сесилия. Той самият би могъл да препусне с коня си през цяла орда местни селяни, мислещи се за воини, и с меч да си пробие път през охраната. Въпреки това не смееше и да мисли за жестоката дилема: да остане до Сесилия или да спаси собствения си живот, за да не бъдат Фолкунгите лишени от водачите си във войната, която щеше да последва.
Верността му към техния род изискваше да избяга след първата полетяла стрела, защото никой по-добре от него не би водил войските към победа и не би отмъстил подобаващо. Това бе очевидно.
Но той реши, ако се наложи, да се противопостави на това правило. Нямаше да напусне жив Линшьопинг без Сесилия. Тя яздеше превъзходен кон, беше добра ездачка, а с новото си облекло можеше да яхне коня по мъжки. При първия отблясък на изваден меч, той щеше да се появи до нея и да й разчисти пътя.
Приближаваха катедралата, а кортежът на младоженката пристигаше от другата страна. Заради тревожните мисли бащата на жениха изглеждаше мрачен.