Храмът на боговете [calibre 2.58.0]

-      Животите, за които се притеснявам точно сега, са нашите. Нямам доверие на Глас - все още може да реши, че най-сигурно ще бъде да унищожи фигурите и теб. Сигурен съм, че София го е предложила. - Чейс огледа подозрително сградите в западната част на Фърст Авеню, очакваше от някой прозорец да се подава гранатомет.

-      Аз също не вярвам на Глас. Но още по-малко имам доверие на Уордън. От една страна, имаме зъл милиардер и София, а от друга, зъл милиардер и Стайкс. Все едно се намираме между...

-      Две огромни купчини с лайна.

-      Щях да кажа Сцила и Харибда651, но и твоето определение е добро. Макар и малко гнусно.

-      Защо никога не срещаме мили милиардери? - Еди чукна статуетката в една от другарките ѝ. - Най-накрая ще смажем тези малки педерастчета, а?

Нина взе фигурата от ръката на съпруга си и я завъртя в своите. Знаеше, че ако щорите бяха спуснати, допирът ѝ до нея щеше да произведе кратка и слаба енергийна реакция. Ню Йорк беше прекалено далеч от коя да е от мистериозните природни линии на силата, за да бъде ефектът видим дори и през деня.

-      Ще ми се да не го правим - въздъхна жената. - Статуе­тките принадлежат на Атлантида, даже има вероятност да ни заведат при нещо по-старо и от нея. Доколкото ми е известно, са направени от по-антична цивилизация. Знаем, че древните са използвали земната енергия.

-      Тези сладури почти ни затриха последния път - оплака се Еди. Расата, която беше обитавала Земята, преди човешките съ­щества да се появят, отдавна бе изчезнала, но капаните, които беше оставила, за да пази тайните си, бяха все още активни. - Нищо добро няма да излезе от цялата работа. Особено ако Групата намери този метеор.

-      Метеорит - поправи го Нина разсеяно, беше се втренчила в древната фигура. - Метеорите изгарят в атмосферата, преди да достигнат земята.

-      Метеор, астероид, хемороид, все тая. Въпросът е, че ако Глас ни казва истината, нещата не са на добре.

-      Ако ни казва истината? Мислиш, че може да лъже?

Мъжът сви рамене.

-      Има такава вероятност, но... ако ни лъже, то тогава прави адски трудни неща, за да прикрие истината. Не, вероятно е бил искрен с нас, доколкото му е възможно да бъде искрен с някого.

-      Съгласна съм. - Жената се взира известно време в грубо изсечените вдлъбнатини, които представляваха очите на стату­етката, след което я върна в куфарчето. - Следващият въпрос е: как да ги унищожим?

-      Само ми дай един чук - предложи Еди. - Пет минути ще ги блъскам, а после ще изхвърля трошляка в реката. Чиста работа.

-      Харесва ми идеята ти. Налага се обаче да чакаме човека на Глас, преди да я осъществим. Ако той се увери, че всичко е наред, шефът му ще отзове хрътките си.

-      Кога ще се появи?

-      Глас каза, че ще е тук днес.

Еди се отпусна в стола си.