Истината за случая Хари Куебърт

Не отговорих. Помълчахме известно време, после Хари, въпреки слабата светлина на аплиците, забеляза раните по ръцете ми, получени от ударите по боксовите чували, и каза:

- Ръцете ви. Да не би пак да тренирате бокс?

- Да.

- Зле насочвате ударите си. Това ви е недостатък открай време. Силно удряте, но първата става на средния ви пръст изскача напред и се протрива в момента на удара.

- Хайде да се боксираме - предложих.

- Щом искате.

Отидохме на паркинга. Нямаше никой. Съблякохме се до кръста. Гой беше много отслабнал. Загледа ме и каза:

- Красив сте, Маркъс. Оженете се, за бога! Живейте!

- Трябва да си довърша разследването.

- Да върви по дяволите разследването!

Застанахме един срещу друг и разменихме няколко удара - единият удряше, другият се отбраняваше.

- Не искате ли да узнаете кой е убил Нола? - попитах.

Той застина.

- Да не би да знаете?

- Не знам. Но следите стават по-ясни. Със сержант Гахалоуд утре ще посетим сестрата на Лутър Кейлъб. В Портланд. И имаме да разпитваме още хора в Орора.

Той въздъхна.

- Орора... Откакто съм излязъл от затвора, никого не съм виждал. Оня ден постоях малко пред разрушената къща. Един пожарникар ми каза, че мога да вляза, така че си взех някои неща и се върнах тук пеш. Оттогава не съм мърдал никъде. Рот се занимава със застраховките и с всичко, което е необходимо. Не мога повече да ходя в Орора. Не мога повече да гледам хората в очите и да им казвам, че съм обичал Нола и съм написал книга за нея. Не мога и себе си да гледам в очите. Рот спомена, че книгата ви ще се нарича „Случаят „Хари Куебърт“.

- Вярно е. В нея се разказва, че вашата книга е хубава книга. Харесвам „Произходът на злото“! Този роман ме подтикна да стана писател!

- Не казвайте това, Маркъс!

- Това е истината! Вероятно е най-хубавата книга, която ми е било дадено да прочета. Вие сте любимият ми писател!

- В името на бога, замълчете!

- Искам да напиша книга, която да защити вашата, Хари. Когато разбрах, че сте я написали за Нола, бях шокиран наистина. После я препрочетох. Прекрасна е! В нея казвате всичко! Особено накрая. Говорите за скръбта, която винаги ще изпитвате. Не мога да оставя хората да мърсят тази книга, защото тя ме е създала. Знаете ли, добре си спомням епизода с лимонадата по време на първото ми гостуване у вас. Когато отворих хладилника, празния хладилник, усетих само-тата ви. И разбрах, че „Произходът на злото“ е книга за самотата. Описали сте самотата по забележителен начин. Вие сте изключителен писател!

- Престанете, Маркъб!

- Краят на книгата ви е толкова красив! Отказвате се от Нола -тя изчезва завинаги, знаете това, и въпреки всичко я чакате... Единственият ми въпрос сега, след като истински разбрах книгата ви, е свързан със заглавието. Защо сте сложили на такъв прекрасен роман такова мрачно заглавие?

- Сложно е за обяснение, Маркъс.

- Но аз мога да разбера...

- Прекалено е сложно.

Гледахме се, застанали един срещу друг, като двама воини. Накрая той каза:

- Не знам дали бих могъл да ви простя, Маркъс.

- Да ми простите? Та аз ще построя отново Гуз Коув! Ще платя всичко! С парите от книгата ще ви построим къща! Не можете така да зачеркнете приятелството ни!

Той се разплака.

- Вие не разбирате, Маркъс. Не е заради вас. Вие за нищо не сте виновен и въпреки това не мога да ви простя.

Но какво да ми простите?

Не мота да ви кажа. Няма да разберете.

Но, Хари! Защо са тези загадки? Какво става, да му се не види!

Той обърса сълзите си с опакото на ръката.

- Спомняте ли си моя съвет? - попита. - Когато ми бяхте студент, един ден ви казах: никога не пишете книга, чийто край не знаете предварително.

Да, много добре си спомням. Винаги ще си спомням.

- Как свършва книгата ви?

- С хубав край.

- Но накрая тя умира!

- Не, книгата не свършва със смъртта на героинята. След това стават и хубави неща.

- Какви например?

- Човекът, който я е чакал повече от трийсет години, отново започва да живее.