Илиада [bg]

докато буйният Арес му скърши свирепата сила. Тъй острието на царя Енея, забито в земята, трепкаше; метнато беше нахалост от яка десница. Ярост обхвана Енея и той се провикна високо: [615] „Щеше сега, Мерионе, макар да си опитен в танци, моето копие теб да смири, ако бях те улучил.“ Славният с копие вожд Мерион на Енея отвърна: „Много е трудно за тебе, Енее, макар да си силен, [620] сам да гасиш мъжеството на всички ония, които в бой срещу теб се опълчват открито: родил си се смъртен, Ако ли острата мед те уцели сега във гърдите, нищо, че ти си юначен, уверен във свойта десница, слава на мен ще дадеш, а духа си — на конника Хадес.“ [625] Тъй каза. Мощният син на Менойтий със гняв го упрекна: „Ти, Мерионе, макар и достоен, защо тъй говориш? Няма с обиди троянците ти от трупа да прогониш, драги; преди това още мнозина земята ще глътне. В боя победа с ръце се печели, в съвета — със речи. [630] Никаква нужда днес няма от думи, а само от битки.“ Каза и тръгна, след него забърза героят божествен. Както ехтеж се надига от брадви и яки дървари между планински клисури и много далече се чува, тъй се понесе тогава сред земната твърд ширнодрумна трясък от мед и от кожи, от щитове, здраво сглобени, удряни с мечове тежки и с копия медни двуостри. [635] Даже и най-прозорлив мъж не би разпознал Сарпедона, тъй като беше покрит от глава до пети с многобройни остри стрели, изпоцапан със прах и засъхнали кърви. [640] Двете войски непрестанно се струпваха в бой край трупа му. Както мухи забръмчават в кошара край съд за доене пролетно време, когато ведрата се пълнят със мляко, тъй непрестанно войските се скупчваха в бой край трупа му. Зевс не отвърна от битката своите очи лъчезарни, всички следеше безспир и в духа си прехвърляше много мисли за близката смърт на Патрокъл, все още решаващ [645] днес ли в разгара на боя блестящият Хектор и него с копие тъй да убие до цар Сарпедон богоравен и да му смъкне доспехите от раменете, или пък [650] бойния труд за мнозина сега да засили Патрокъл. Дълго премисляше той и накрая прие за полезно: смелият верен другар на Ахила, сина на Пелея, пак да прогони троянците и меднобронния Хектор близо до градската крепост, духа на мнозина да вземе. [655] Първо направи безсилно сърцето на Хектор Приамов: той в колесницата скочи, побягна и викна да бягат други троянци — разгатна везните свещени на Зевса. Там не останаха даже и смели ликийци, а всички бягаха, зърнали цар Сарпедона, пронизан в сърцето, [660] проснат сред купища мъртви: погинаха много край него, след като Зевс бе развихрил такава борба непосилна, А мирмидонците снеха доспехите на Сарпедона, медни, блестящи, които юначният син на Менойтий даде на своите другари назад да откарат във стана. [665] Облакосборецът Зевс заговори на бог Аполона: „Мили ми Фебе! Сега изнеси надалеч от стрелите цар Сарпедона, изтрий му от тялото черните кърви, а след това го вземи и умий със вода от реката, па го с елей амброзиен натрий, облечи го с нетленни дрехи, а после го дай на двамината бързи водачи — [670] сладкия Сън и Смъртта безпощадна, известни близнаци. Те ще го в миг отнесат във земята на Ликия ширна, там ще го сложат във гробница братя и други роднини, стълб ще издигнат над нея: това е за мъртвите почит.“ [675] Тъй каза. Бог Аполон далномерец послуша баща си, с устрем се спусна от Ида висока във лютата битка, в миг Сарпедона божествен измъкна встрани от стрелите, сам недалеч го изтегли, изми го с вода от реката, па го намаза с елей амброзиен, облече с нетленни дрехи, а после го даде на двамата бързи водачи — [680] сладкия Сън и Смъртта безпощадна, известни близнаци. Те го отнесоха скоро в земята на Ликия ширна. А пък Патрокъл подтикна конете и Автомедонта, погна троянци, ликийци и грешка направи. [685] Клетият! Само да беше послушал съвета Ахилов, той би отбягнал злокобния жребий на черната гибел. Ала умът на Кронида стои над ума на мъжете: той и героя изплашва, дори му отнема победа лесно, макар че и сам го подбужда да влиза във битка. [690] Зевс и тогава разпали духа във гръдта на Патрокъл. Първи кого ли погуби, кого ли последен от всички, щом боговете, Патрокле, на смърт те повикаха вече? Първом уби Автоноя, Адраста и още Ехекла, също Перима, Мегада, Епистора и Меланипа, [695] малко по-късно и Еласа, Мулия, вожда Пиларта. Тези погуби, а другите мислеха само за бягство. Щяха ахейци да вземат и високопортната Троя днес чрез мощта на Патрокла, беснеещ със копие медно,