Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
След един миг на опиянение чувствата ми се запалиха от нова страст в нов пожар и ние го угасихме отново в море от наслаждения. Белино се чувствуваше задължена да ме накара да забравя страданията и да отговори сама на страстта, която прелестите й бяха разпалили в мен. Аз обаче удвоих моето щастие чрез това, което й доставих. Винаги съм имал слабост да търся четири пети от моето наслаждение в насладата, която доставях на прелестното същество, на което дължах щастието си. Но това чувство за съжаление ни кара да се отвращаваме от старостта, която все още може да получава наслади, но никога не може да достави такива. Младостта бяга от най-ужасния си враг — старостта.
Най-сетне настъпи моментът на успокоение, който беше станал нужен поради извънредната бурност на любовните ни радости. Нашите чувства не бяха още обезсилени, но се нуждаеха от онази почивка, която им възвръща отново свежестта и им дава онова напрежение, което е необходимо за игрите на любовта. Белино прекъсна първа мълчанието.
— Приятелю мой, доволен ли си? Намери ли ме достатъчно влюбена?
— Влюбена! Предателка! Значи признаваш, че не се лъгах, като открих в теб една чудесна жена? Ако е истина, че ме обичаш, как можа да отлагаш толкова дълго твоето и моето щастие?
— Аз съм изцяло твоя, увери ли се?
Какви наслади! Не открих ни най-малката следа от онова уродство, което тогава ме беше отвращавало.
— Но какво стана с онова ужасно нещо?
— Ще удовлетворя любопитството ти. Казвам се Тереза. При баща ми, беден чиновник в института в Болоня, живееше прочутият скопец Салимбени, очарователен певец. Още повече — млад и красив. Сближи се с мен и аз се чувствувах поласкана, че му харесвам, обичах да слушам как ме хвали. Бях едва на дванадесет години, когато си предложи услугите да ме обучава по музика и понеже хареса гласа ми, положи всички усилия. След една година знаех безупречно да си съпровождам на пиано.
Той получи наградата, която нежността му го принуди да измоли от мен, а аз му я дадох, без да се почувствувам унизена, понеже го обожавах. Без съмнение, мъже като теб поначало надминават мъжете от неговия сан, но Салимбени правеше изключение. Красотата и умът, държането, неговият талант и големите предимства на неговото сърце го поставиха в очите ми далеч над всички мъже, които бях познавала дотогава. Той беше скромен и нежен, богат и щедър и аз се съмнявам, че би могъл да срещне някога жена, която би му оказала съпротива. Въпреки това, не го чух никога да се хвали с успехи сред жените. Осакатяването беше направило от него едно чудовище, но всички останали качества го правеха ангел.
Салимбени издържаше при един учител по музика в Римини едно младо момче на моята възраст. Бащата на момчето беше беден и имаше многочислено семейство. Когато почувствувал, че наближава краят му, не знаел какво друго да направи, освен да накара да скопят и неговия нещастен син, за да може чрез гласа си да издържа останалите братя и сестри. Това младо момче се наричаше Белино. Добрата жена, която ти видя в Анкона, беше неговата майка и целият свят я счита за моя.
От една година вече принадлежах на Салимбени, когато един ден, плачейки, той ми съобщи, че трябвало да ме напусне, за да отиде в Рим, но ми обеща, че ще го видя отново. Това известие ме доведе до отчаяние. Той беше направил всичко възможно, за да мога да продължа образованието си, но тъкмо в този момент баща ми се разболя, умря и останах сираче.
Когато Салимбени ме видя в това положение, не можа да устои на моите сълзи, реши да ме заведе в Римини и да ме настани в същия пансион, където беше дал да обучават неговия малък любимец. Отседнахме в една гостоприемница и след като си отпочина, той ме остави и отиде при учителя по музика, за да уговори с него необходимите условия за моето обучение. Малко след това се върна тъжен и унил: Белино беше умрял предния ден.
Представяйки си каква болка ще причини на майката тази загуба, хрумна му да ме заведе в Болоня под името Белино и да ме даде на пансион у майка му. Понеже беше бедна, тя би имала интерес да запази тайната.
„Аз ще ти дам — каза ми той — всички средства, за да довършиш твоето образование, след четири години ще те повикам в Дрезден (той беше на служба при саксонския курфюрст и крал на Полша) и то не като момиче, а като скопец. Там ще живеем заедно, без никой да може да възрази нещо, и ти ще ме правиш щастлив чак до моята смърт. Касае се само да те представя за Белино, а няма нищо по-лесно от това, понеже никой в Болоня не те познава и само майката на Белино ще бъде посветена в тайната, тъй като другите й деца са виждали своя брат само в най-крехката възраст и няма да се досетят за истинското положение на нещата. Но ако ме обичаш, трябва да се откажеш от пола си, трябва да забравиш даже спомена, че си била някога момиче и трябва веднага да заминеш, преоблечена като момче под името Белино за Болоня. Няма да се грижиш за нищо друго, освен да не разбере някой, че си момиче. Ще спиш сама, никога няма да се събличаш или обличаш в присъствието на други хора и когато след две или три години се развият гърдите ти, то това ще бъде една особеност, която ти ще споделяш с много от нас. Освен това, преди да замина, ще ти дам един малък инструмент и ще те науча да го закрепваш, така че да те вземат лесно за мъж, в случай че някога се наложи да се подложиш на преглед. Ако планът ми ти харесва, то аз съм сигурен, че ще мога да живея с теб в Дрезден без кралицата — която е много набожна — да не одобри това. Съгласна ли си?“