Вълка от Уолстрийт

После им разказах какво бе състоянието на Кари, когато дойде в „Стратън“, а Кари поде подадената й реплика и се провикна силно и отчетливо: „Винаги ще те обичам, Джордан!“, при което цялата зала гръмна и за четвърти път се изправи на крака.

Сведох дълбоко глава в знак на благодарност и едва след трийсет секунди помолих отново за тишина. Докато и последните стратънци си сядаха по местата, казах:

— Разбирате ме, нали? Кари бе опряла гръб в стената; имаше малко детенце, за което да се грижи и бе затрупана от куп неплатени сметки. Не можеше да си позволи да не успее! Синът й Скот, едно невероятно хлапе, след някоя и друга година ще се запише в някой от водещите университети в Америка. И благодарение на майка си ще го завърши, без да дължи двеста-триста хиляди по студентски заеми и без да е принуден впоследствие… — Майка му стара! И Кари ревна! За втори път разплаках жена днес следобед! Защо я няма Графинята?

А Кари цивреше тъй шумно, че три асистентки я наобиколиха. Налагаше ми се да приключа набързо със заключителните слова, преди още някой да е ревнал.

— Окей — рекох, — ние всички обичаме Кари и не искаме да я гледаме разплакана.

Кари вдигна ръка и докато подсмърчаше като тръбяща гъска, каза:

— Нищо ми няма. Мина ми. Извинявайте.

— Окей — отвърнах, чудейки се какъв всъщност е подходящият отговор към плачеща Стратънка по време на прощално слово. Има ли изобщо протокол за подобни случаи? — Това, което исках да кажа, е, че ако според вас вече няма възможности за бързо издигане — че поради размера и доброто ръководство в „Стратън“ нещо препречва пътя ви към върха, — истината е, че никога досега в „Стратън“ не е имало по-изгодно време някой да изскочи от редиците и да спре чак на върха. Това, приятели мои, е самата истина! Защото сега, след моето напускане, ще се отвори огромна пролука, която Дани ще трябва да запълни. И откъде ще я запълни? Отвън ли? От Уолстрийт ли? Разбира се, не! В „Стратън“ издигаме своите хора. Винаги е било така! Така че, независимо дали си новодошъл, или си тук от няколко месеца и току-що си си взел брокерския изпит, или си тук от една година и току-що си направил първия си милион — днес е твоят щастлив ден. Докато „Стратън“ се разраства, неминуемо регулаторите ще издигат нови препятствия пред фирмата. Но и тях ще преодолеем… както преодоляхме СЕК. Кой знае? Току-виж следващият път пред нас ще се изправи НАСД… или някое щатско правителство… та дори и Федералната прокуратура. Кой може да каже? Поначало всяка фирма на Уолстрийт минава поне веднъж през подобно премеждие. Трябва обаче да помните, че в крайна сметка „Стратън“ ще оцелее и че именно несгодите пораждат възможностите. Току-виж следващият път тук на това място ще застане Дани, за да предаде щафетата на някой от вас. — Изчаках да попият добре думите ми и подхванах заключителната част: — Така че желая на всички ви щастие и постоянни успехи. Искам да ви помоля само за едно: да следвате Дани така, както следвахте мен. Закълнете му се във вярност, както се клехте на мен. От този момент нататък управлението е в ръцете на Дани. На добър час, Дани, и Бог да те закриля! Сигурен съм, че ще достигнеш още по-високи върхове. — Вдигнах микрофона във въздуха в поздрав към Дани и получих най-дългата овация през живота си.