Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
— Чувам, че е убита от Морещица — каза Ничи.
— Ще се радвам някоя от нас да си признае, че я е убила — отговори Кара. — Но само ако е така наистина.
Ничи беше в отвратително настроение и Ричард не можеше да я вини. И неговото не беше кой знае колко по-ведро. Ничи като че ли не искаше да обсъжда темата. Изглеждаше сякаш си има свои грижи.
— Какво има? — попита я той.
Тя го погледна за кратко в очите.
— Първо, искам да знаеш, че идвам от стаята ти. Калан спи спокойно. Лично проверих спалнята за нещо нередно, следи от магия, изобщо за проблеми. Калан спеше спокойно през това време. След това проверих всички гвардейци на пост в стаята и в района. Рика и Бердин бяха в коридорите. Казах им да си държат очите отворени за всичко, което изглежда дори и малко странно, за всякакви съмнителни знаци.
— Какво става? — Ричард се намръщи.
Непоколебимият й поглед срещна неговия.
— Бях със Зед при машината, когато се започна — бавно и леко, както ти го беше описал. Набра скорост и гравира ново пророчество на метална лента. Лентата беше хладна, както ни описа, че е станало и преди, когато машината ти споделила, че е имала сънища. След това утихна и спря. Зед е долу при нея, в случай че даде още знамения. Помоли ме да ти донеса пластината с новото пророчество. Пътьом, както ти казах, проверих Калан и помолих Бердин да ми преведе какво пише.
Ричард ставаше все по-сериозен и подозрителен.
— Е, какво гласи?
Ничи си пое дъх, за да се стегне, и му подаде пластината.
— Предпочитам да си го преведеш сам. Не искам да съм този, който носи лошите вести.
Ричард смръщи чело и взе металната лентичка, разгледа простичкия символ върху нея, последван от доста по-сложен елемент.
Усети как лицето му се налива с кръв в пристъп на ярост.
На пластината пишеше: „Хрътките ще ти я отнемат.“
Стисна челюст.
— Дотук беше. Писна ми от тази машина. Искам да бъде унищожена!
Докато той крачеше към вратата, Ничи и Кара се затичаха, за да го настигнат.
Шестдесет и шеста глава
КАЛАН СЕ СЪБУДИ от усещането, че нещо й диша в лицето. Нямаше никакъв смисъл. Вътрешният й глас я застави да си държи очите затворени и да остане напълно неподвижна.
Неистово се опитваше да разбере какво става, но не можеше. Знаеше, че не е Ричард. Той се тревожеше за нея и никога не би направил нещо, което да я уплаши, особено сега, когато тя не се чувстваше добре.
Лявата ръка я болеше. Смътно си спомни, че Зед я бе наложил с нещо и я бе превързал. Но в момента проблемът не беше в ръката й.
Опитът й от войната, а още повече обучението и опитът й като Изповедник незабавно взеха превес. Тя игнорира все още пулсиращото си главоболие, замайването и болката в ръката и се концентрира изцяло върху належащия проблем. Без да отваря очи, да мърда или да променя дишането си, започна да преценява ситуацията.
Нещо я беше затиснало здраво през одеялото. Опита да си представи какво може да я притиска така здраво. Докато се стараеше да разбере, си помисли, че усещането е сякаш някой е застанал на колене и лакти над нея и притиска одеялото.
Знаеше, че стаята е тежко охранявана, така че не можеше да си представи как някой, който иска да я нарани, би могъл да влезе. Не можеше да се сети за нито един човек, който би се пошегувал така. Тогава осъзна, че миризмата на съществото беше осезаемо неприятна и изобщо не беше човешка.
Тежкото дишане беше примесено с ниско ръмжене.
Изключително внимателно тя леко отлепи клепачи и едва открехна очи.
Близо до нея, от двете й страни, имаше нещо тънко. Тънко и космато. Осъзна, че може да са единствено предните лапи на животно, подобно на вълк или куче, а може би койот. Беше трудно да определи цвета на козината на приглушената светлина от единствената лампа на шкафчето до леглото.
С това късче информация неистовото, смущаващо объркване започна да се изяснява. Мислите й какво би могло да е това, което я притиска, най-после започнаха да се събират.
Не беше човек на колене и лакти. Беше животно. Ако се съди по тежестта му на леглото, беше прекалено едро за койот.
Тогава чу отличителното тихо ръмжене и отново усети горещия дъх. По миризмата на съществото, лапите, които беше успяла да види, и сподавеното ръмжене беше почти сигурна, че е доста голямо куче, може би вълк.
Беше й много трудно да съобрази какво би могло да търси то в спалнята й.
Внезапно си спомни кучето, което бе нахлуло преди в Двореца — онова изключително агресивно животно, което стражите бяха принудени да убият.
Не знаеше как това куче се е промъкнало в стаята. Остави настрана и усилието да разбере. В момента нямаше значение как е влязло. Важното беше, че животното е вътре, както и — тя не се съмняваше в това — че е опасно.