Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
— Отново? — отговори Исана.
— Ако е необходимо — тя кимна към торбата. — Трябва да взема и останалите.
— И смяташ да ги откраднеш? — попита Исана. — Ами ако те хванат?
Кайтай отметна глава, сякаш Исана я обиди, и надменно вдигна светлите си вежди.
— Нито един алеранец в целия този безчувствен, глупав град никога не ме е хващал — каза тя с абсолютна увереност на човек, който казва истината. Исана го чуваше и в гласа й. Кайтай въздъхна.
— Е — призна тя, — с изключение на един. Но тогава имаше специални обстоятелства. И той определено сега спи.
Исана поклати глава.
— Аз… не съм сигурна, че мога да направя това, за което говориш, Кайтай. Сигурна съм, че ти имаш опит по този въпрос, но аз — не. Не мисля, че трябва да ме вземаш със себе си.
— Ще бъде по-бързо, ако можем открито да се движим по улицата — каза Кайтай. — Една жена ще предизвика подозрения. Но две жени, движещи се бързо — не. А и не мога да взема тежката чанта със себе си. Ще трябва да я оставям всеки път, когато се катеря и промъквам. Ще ми е много по-спокойно, ако тя е под наблюдение, отколкото да я оставям да се търкаля на някоя уличка.
За миг Исана изучава момичето-марат, после въздъхна и каза:
— Добре. Но при едно условие.
Кайтай наклони глава.
— Да?
— Докато вървим, искам да говорим за Тави.
Кайтай се намръщи, това се отрази на чертите на лицето й.
— Ах. А това няма ли да се счита за неуместно?
— Между нас? — попита Исана. — Не. Това са така наречените женски приказки.
Кайтай кимна и те продължиха напред.
— Какво означава това?
— Това означава, че ти можеш да говориш с мен открито и поверително, без да се притесняваш, че може да си некоректна, а аз няма да ругая и да се ядосвам, независимо какво ще ми кажеш.
Кайтай хвърли сърдит поглед към града около тях.
— Е, крайно време беше — каза тя. — Алеранци.
Глава 32
Амара се притесняваше.
Около тях се простираха блата, безкраен пейзаж от дървета и вода, мъгла и кал.
Животът сякаш кипеше във всеки храст, капеше от клоните на всяко дърво. Жаби и жилещи насекоми изпълва нощите с оглушителен шум. Птици и дребни животни, живеещи по дърветата, чуруликаха и крещяха по цял ден.
И винаги, денем и нощем, във въздуха се извиваха облаци от насекоми, като постоянна, жужаща пелена, която трябваше непрекъснато да се прогонва.
Местността представляваше отвратителна смес от плитка вода с лепкава кал, дълбоки зони, където нивото на водата достигаше до над гърдите на Амара, и понякога мрачни, влажни, гъмжащи от насекоми участъци с по-твърда почва.
Още два пъти се натъкваха на гарими, които за щастие не бяха толкова големи, колкото онези, които се криеха близо до края на блатото. Те прекратяваха атаките си, щом се сблъскваха с решителен отпор, и просто се пръскаха във всички посоки, когато Бърнард и Амара призоваваха фуриите си във видима форма.
Гущерите явно знаеха, че да нападат диви фурии е безполезно, и бързо бягаха от фуриите, които тримата водеха със себе си.
Бързаха, но в разумни граници — ако се счита, че всяко бързане беше разумно в тази безмилостно изморителна местност. Успяха да избегнат нови нещастия и дори откриха няколко вида ядливи плодове и къпини, растящи в блатата. Те имаха противен вкус, но можеха да поддържат живота за известно време.
Най-лошото през последните няколко дни беше, че блатото изцяло се пропи в дрехите й от кръста надолу.
И тя, и Бърнард бяха покрити с гъста, мазна блатна кал почти до кръста, а постоянно просмукващата се вода съсипваше ботушите й и сега краката й постоянно мръзнеха от влагата.
Спираха по няколко пъти на ден, само за да подсушат краката си и да предотвратят развитието на язви. Нямаше никакви нови схватки с врага.
И все пак Амара се притесняваше.
За Бърнард.
Те останаха в укритието, което той заповяда на Брут да изкопае за тях, по-малко от ден. Още щом се събуди, той се изправи с олюляване на крака и започна да повтаря, че веднага трябва да тръгнат на път.
Единствено това, че вече беше късна нощ и че Първият лорд все още беше в безсъзнание, го спря да не тръгне през блатата. Но щом се зазори достатъчно, той започна да се подготвя за останалата част от пътуването.