Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Обърна се към Опушения.

— И сега какво, маг?

Тя махна към безкрайните пространства, покрити с безцелно носещи се кораби.

— Може би ще направиш страхотен пожар тук, та да дадеш урок на Маел, а?

Ала разрошеният маг — приличен на удавен плъх в мокрите си, вече изсъхващи, и покрити с люспици сол одежди — замислено гледаше настрани.

— Нещо става със Сокол.

Бляскавата се врътна. През оплетените въжета на Гедранд тя можеше да различи високите мачти на Сокол. От най-високата се размахваха знаменца.

— Капитане! Опушен!

— Слушам.

Докато се оглеждаше, тя усети Опушения до себе си, но той вдигна рамене. Нищо. Викнаха капитана от трюмовете. Той пристигна, подгизнал до кръста, и бършейки ръце. Загледа се в съобщенията.

— Качете някого нависоко!

Моряците се закатериха по въжетата.

На върха на главната мачта един от тях проучи хоризонта и замахна в конкретна посока.

— Светлина! Далечен блясък. Като светлините на маговете.

— В какво направление! — ревна капитанът.

Ръце, широко разперени в безнадеждно недоумение.

Да. Какво направление? Бляскавата огледа бледото, почти безцветно небе, еднообразния хоризонт. Кой може да каже на място като това?

— Дай посоката! — викна капитанът. — Лоцман — отбележи я.

Курзанецът погледна нагоре към моряка, обърна се, издигна до едното си око бронзов диск и се вторачи през него — беше надупчен с мънички, тесни като иглен връх дупчици; Бляскавата ги беше разглеждала. Лоцманът кимна на капитана: