Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
Тя обожаваше Джими толкова силно, колкото и преди три години, когато се омъжи за него. Вече имаха две деца за три години. Тази вечер обаче Ева изглеждаше притеснена и Дейзи можеше да предположи защо:
— Как са родителите ти? — попита я тя.
— Не могат да напуснат Германия — тъжно произнесе Ева. — Правителството не желае да им даде изходни визи.
— Фиц не може ли да помогне?
— Опита се.
— Какво толкова са направили, та да са заслужили това? — Не са само те. Хиляди немски евреи са в същото положение. Единици получават визи.
— Толкова съжалявам.
Дейзи не само съжаляваше. Ставаше й страшно неудобно, като си спомнеше как тя и Бой подкрепяха фашистите някога. Съмненията й бързо се засилиха с все по-очевидната бруталност на фашизма в страната и вън от нея; накрая тя изпита облекчение, когато Фиц се оплака, че двамата го поставят в трудно положение и ги помоли да напуснат партията на Моузли. Дейзи вече чувстваше, че е било много глупаво въобще да става неин член. Бой не бе толкова разкаян. Все още смяташе, че белите европейци от висшата класа са по-висш вид, избран от Господ да управляват света, но вече не вярваше, че това е приложима политическа философия. Често британската демокрация го вбесяваше, но вече не настояваше за премахването й.
Седнаха да вечерят рано.
— Невил ще направи заявление в Камарата на общините в седем и половина — осведоми ги Фиц. Невил Чембърлейн беше министър-председателят. — Искам да го видя — ще седна в Галерията на перовете. Може и да ви напусна преди десерта.
Анди го попита:
— Какво мислиш, че ще стане, татко?
— Не знам — отвърна Фиц с известно раздразнение. — Несъмнено ще сторим всичко, за да избегнем войната, но е важно да не създаваме впечатление за липса на решителност. Дейзи беше изненадана. Фиц държеше на лоялността и рядко критикуваше колегите си в кабинета, дори и по такъв завоалиран начин.
Княгиня Беа се включи:
— Ако има война, ще отида да живея в Тай Гуин.
Мъжът й поклати глава.
— Ако има война, правителството ще помоли собствениците на големите имения в провинцията да ги предоставят за ползване от армията за цялото време. Като член на кабинета аз съм длъжен да дам пример. Ще трябва да дам Тай Гуин на Уелските стрелци като тренировъчен лагер или евентуално болница.
Беа бе възмутена:
— Но това е имението ми в провинцията!
— Можем да запазим малка част от помещенията за себе си. — Няма да живея в някаква малка част от помещенията — Все пак съм княгиня! — Може и да е уютно. Бихме могли да използваме килера на иконома за кухня, стаята за закуски като трапезария, както и три или повече от по-малките спални. — Уютно! — Беа изглеждаше отвратена, сякаш пред нея бяха поставили нещо гнусно, но не каза нищо повече.
Анди се намеси:
— Предполагам, че аз и Бой ще трябва да постъпим при Уелските стрелци.
От гърлото на Мей се дочу нещо като проплакване.
Бой отсече:
— Аз ще служа във Военновъздушните сили.
Фиц беше шокиран:
— Не може. Виконтите на Абъроуен винаги са носили служба при Уелските стрелци. — Нямат самолети. Следващата война ще е въздушна война. Военновъздушните сили ще се нуждаят от всеки пилот. А аз летя от години. Фиц се готвеше да спори, но се появи икономът и извести:
— Колата е готова, милорд.