Зимата на света [bg]

Милордът погледна часовника на полицата на камината. — По дяволите, трябва да вървя. Благодаря ти, Граут. — Погледна по-големия си син. — Не вземай окончателно решение, докато не сме си поговорили още. Това не е хубаво.

— Добре, татко.

Фиц погледна и жена си:

— Прости ми, мила, задето те оставям насред вечерята.

— Разбира се — отговори му тя.

Фиц стана от масата и отиде до вратата. Дейзи забеляза накуцването му, зловещ спомен за последната война. Остатъкът от вечерята беше мрачен. Всички се питаха дали министър-председателят ще обяви война. Когато дамите се приготвиха да се оттеглят, Мей помоли Анди да я вземе за ръката. Той се извини на останалите двама мъже и обясни: — Жена ми е в деликатно положение — обичайният евфемизъм за бременността.

Бой се включи:

— Ще ми се и жена ми толкова скоро да се окаже в деликатно положение. Забележката беше несправедлива и Дейзи усети как се изчервява ярко. Преглътна един заядлив отговор, но после се запита защо ли трябва да мълчи: — Знаеш какво казват футболистите, Бой — високо изрече тя. — За да отбележиш гол, трябва да риташ топката.

Сега дойде неговият ред да се черви.

— Как смееш! — ядосано се обърна той към нея.

Анди се засмя:

— Сам си го търсеше, брат ми.

Беа се включи:

— И двамата, спрете. Очаквам синовете ми да се впускат в подобни долнопробни приказки след като дамите са достатъчно далеч.

И припряно излезе.

Дейзи я последва, но на стълбищната площадка се раздели с другите жени и заизкачва стълбите все още ядосана; искаше да е сама. Как можеше Бой да каже такова нещо? Наистина ли вярваше, че е нейна вината, че не е бременна? Вината можеше съвсем спокойно да е негова! Може би го знаеше и опитваше да я обвини, понеже се страхуваше, че ще го вземат за безплоден. Вероятно това бе истината, но не му даваше извинение за публично нанесената обида. Тя се върна в старата си стая. След сватбата двамата живяха тук три месеца, докато преустройваха и подреждаха отново къщата им. Използваха старата спалня на Бой и съседната стая, въпреки че тогава спяха заедно всяка нощ. Тя влезе и включи осветлението. За нейна изненада Бой не се бе изнесъл напълно. На мивката стоеше бръснач, а на нощната масичка стоеше брой на списанието Полет. Отвори едно от чекмеджетата и намери тенекиена кутия от хранителната добавка „Ленард“ за черен дроб, която съпругът й вземаше всяка сутрин преди закуска. Дали не спеше тук, когато бе твърде отблъскващ пиян, за да се изправи срещу жена си? Долното чекмедже бе заключено, но тя знаеше, че той държи ключа в една съдинка на полицата на камината. Не изпитваше угризения за ровенето — според нея един съпруг не би трябвало да има тайни от жена си. Тя дръпна дървеното сандъче. Най-напред намери книга със снимки на голи жени. В живописните платна и на художествените фотографии жените по принцип позираха така, че интимните им части да бъдат полуприкрити, но тези момичета правеха обратното — стояха с ръце на хълбоците, бяха разтворили бутовете си, дори откриваха устните на влагалището си, за да демонстрират вътрешността му. Ако я видеха, Дейзи щеше да се престори на шокирана, но всъщност бе хипнотизирана. Разгледа цялата книга с голям интерес и сравняваше жените със себе си — големината и формата на гърдите, окосмяването, интимните органи. Женските тела наистина бяха изключително разнообразни! Някои от госпожиците се стимулираха или се преструваха, че го правят, а други бяха снимани да се занимават със същото по двойки. Дейзи не беше изненадана, че мъжете харесват неща от този сорт. Тя се чувстваше като воайор. Припомни си дните преди сватбата им, когато бе отишла в стаята му в Тай Гуин. Тогава тя отчаяно искаше да научи повече за него, да опознае отвътре мъжа, когото обича, да намери начин да го притегли към себе си. А какво вършеше сега? Шпионираше съпруга, който явно не я обичаше повече и опитваше да разбере в какво не е успяла. Под книгата имаше голяма книжна торба. В нея се намираха малки квадратни книжни пакетчета с червени буквички на предната страна. Тя прочете: