И се възправи сянка [bg]

И така, въпреки огромната си умора, в продължение на дълги часове през тази нощ Че се въртеше и мяташе и почти не успя да спи. Продължаваше да мисли за майка си в Ку’ос и за призраците с гароти в ръце, промъкващи се към постелята й. Мислеше си също и за детството си, прекарано в задушния затвор на Храма на чувстващите, как беше самотен в игрите си, без други деца на неговата възраст, отегчен от безкрайните учения на Ман и закаляван от време на време от поредните пречиствания.

Най-много обаче мислеше за това, че дори и сега не се чувстваше свободен. Знаеше, че орденът никога няма да позволи дипломат да дезертира и да остане жив.

По някое време през нощта той чу как в спалнята до неговата Аш събори нещо. Заслуша се в скърцането на стъпките на стария чуждоземец, който слизаше надолу по стълбите. Последва ги тракане и тропане в кухнята и отново стъпки, когато Аш се върна нагоре и затвори вратата след себе си.

Рьошунът беше просто поредната грижа, която занимаваше мислите му.

Накрая Че се отказа да спи, изпъшка, стана от леглото и разтри лицето си, за да се разсъни.

В съседната стая Аш лежеше увит в одеялата и дишаше тежко, докато спеше. На пода до леглото имаше празна бутилка вино и буркан с нещо, което миришеше на мед. Чуждоземецът се изкашля няколко пъти, почеса се под одеялото, но не се събуди.

Че взе одеялото, което използваше, и го хвърли върху спящия мъж. Сложи раницата си на масата в стаята си и започна да тършува в нея, докато не откри увитото шишенце със сок от девствен лес. Опита се да си припомни колко трябва да вземе, за да потисне пулсиращата си жлеза. Беше лесно да вземе повече, отколкото е необходимо — това поне му беше ясно — а така можеше да задейства самоубийствената реакция, която иначе се предизвикваше с усилие на волята.

Сложи съвсем малко количество върху езика си и върна шишенцето в раницата, след което я избута на сигурно място под леглото. Сокът от девствен лес имаше противен и горчив вкус.

Че провери дали пистолетът му е зареден и го пъхна в кобура. Наметалото му беше все още напълно мокро и когато хвърли поглед към небето, той видя, че звездите ясно се различават сред разкъсаните облаци. Отвори прозореца и простря наметалото си навън, за да съхне.

Сокът още щипеше езика му, докато се спускаше по стълбите до приземния етаж на голямата празна къща. Сетне излезе през входната врата и външната порта след нея. Постоя за момент на мокрите дъски на улицата, заслушан в размяната на изстрели на изток.