Драконите на сломеното слънце [bg]

Джерард най-сетне изплува от стената, за да открие, че са попаднали в чудно красива градина, засенчена от дървета, чиито клони образуваха плътна завеса около и над тях. Калиндас остави торбата с кендера на покритата с каменна настилка пътека сред градината. Недалече от тях се виждаше искрящо чисто езерце. До него имаше столове, направени от сплетени върбови клони и маса от най-чист кристал.

Палин каза нещо на Келевандрос. Джерард помисли, че разпознава името „Лорана“. Елфът се отдалечи, като тичаше леко между дърветата.

— Разполагате с верни стражи, сър — обади се рицарят, като проследи Келевандрос с поглед.

— Принадлежат към домакинството на Кралицата-майка — отвърна магьосникът. — Служат на Лорана от години, още от смъртта на съпруга й. Можеш да седнеш.

Палин направи сложно движение с изкривената си ръка. Пред тайния проход за навън се спусна завеса от падаща вода, която напълно го замаскира.

— Пратих го да извести Кралицата за пристигането ти. Сега си гост в нейния дом. Или по-скоро в една от градините в дома й. Тук си в безопасност, доколкото някой може да бъде в безопасност в тези мрачни времена.

Джерард с благодарност свали нагръдника и разтри натъртените си ребра. Напръска лице с вода от езерцето и пи на големи глътки.

— Вече можеш да го пуснеш — нареди Палин.

Калиндас развърза торбата и от нея изскочи един зачервен от негодувание кендер с дълга, разчорлена коса. Той си пое дълбоко въздух и избърса чело:

— Фю! Започваше да ми призлява от миризмата на тази торба.

Кендерът отметна косата от лицето си и се огледа с интерес.

— Гледай, гледай — каза. — Тази градина е красива. Има ли рибки в това езеро? Дали мога да уловя една, как мислите? Доста беше тесничко в онази торба и наистина предпочитам да яздя, вместо да ме разнасят насам-натам. А и нещо постоянно ме ръгаше ей тук в хълбока. Бих се представил — заяви разкаяно, очевидно забелязал, че не се държи според правилата на възпитаното общество, — но страдам от… — Уловил погледа на Джерард, кендерът наблегна: — Страдам от сияен удар по главата и не съм много сигурен кой съм всъщност. Но ти ми изглеждаш ужасно познат. Срещали ли сме се преди?

По време на цялата реч Палин Маджере бе запазил мълчание. Лицето му беше изгубило цвета си. Той отвори уста, но не успя да проговори.

— Сър — протегна ръка към него рицарят. — Сър, трябва да седнете. Не изглеждате добре.

— Не се нуждая от помощта ти — отсече магьосникът, като отблъсна ръката му. Той се взря внимателно в кендера.

— И стига с тези глупости — заяви студено. — Кой си ти?

— Кой смяташ че съм? — парира въпросът му кендерът.

Палин се канеше да му даде подобаващ отговор, но явно успя да се овладее, защото помълча малко и каза:

— Приличаш ми на кендер, когото някога познавах. Казваше се Тасълхоф Кракундел.

— А ти пък малко приличаш на един мой приятел на име Палин Маджере — отговори събеседникът му, като го оглеждаше с интерес.