Драконите на сломеното слънце [bg]

— Какво се е случило, Лорана? — попита разтревожено магьосникът. — Защо градината ти вече да не е безопасна?

На гладкото чело на кралицата се бе появила съвсем фина бръчица.

— По време на бала с маски вчера разговарях с наместник Медан. Изрази подозренията си, че имам нещо общо с бунтовниците. И ме подкани да използвам връзките си, за да ги накарам да прекратят действията си. Напоследък драконесата Берил е станала страшно изнервена. Заплашва да изпрати армиите си срещу нас. Все още не сме подготвени за нападение.

— Не обръщай внимание на Медан. Единственото, което го интересува, е собствената му безценна кожа.

— Вярвам, че той ми желае доброто, Палин — отвърна Лорана. — Наместникът също не обича драконесата.

— Той не обича никой друг освен самия себе си. Не се заблуждавай от измамната му загриженост. Медан спестява неприятностите на Медан, това е всичко. Изпитва затруднения. Ако атаките продължат, по-старшите от него ще го освободят от сладката длъжност, а от онова, което чувам за новия Господар на Нощта Таргон, нищо чудно да поискат и главата му. А сега, ако ме извиниш, ще снема от себе си това тежко наметало. Ще се видим в атриума.

Палин се отдалечи забързано, последван от дебелите гънки на пътническия си плащ. Крачеше уверено и пъргаво. Лорана разтревожено го проследи с очи.

— Мадам — най-сетне успя да намери думите си Джерард. — Съгласен съм с Палин. Не бива да се доверявате на този наместник Медан. Той е мрачен рицар и макар те да говорят за чест и саможертва, думите им са празни, както са празни душите им.

— Зная, че сте прав — поклати глава тя. — И все пак съм виждала семената на доброто да попадат в най-мрачното блато и, независимо от нездравословните миазми, от тях да израстват силни и красиви цветя. Но има и такива, за които се грижиш дълго, поливаш редовно и държиш на светло, но накрая береш горчиви плодове.

Тя продължаваше да се взира след Палин. После въздъхна, кимна замислено и се обърна.

— Хайде, Тас. Бих искала ти и Джерард да разгледате и останалите чудеса у дома.

Радостен и измокрен до кости, Тасълхоф се покатери вън от езерцето.

— Ти върви, Джерард. Трябва да поговоря с Лорана за момент. Тайна е — допълни.

Лорана се усмихна на кендера.

— Много добре, Тас. Разкажи ми за тайната си. Калиндас — нареди на елфа, който през цялото време бе запазил мълчание и търпеливо изчакваше нарежданията й, — придружи Джерард до къщата. Настани го в някоя от стаите за гости.

Калиндас се подчини. Докато въвеждаше рицаря в дома и му показваше забележителностите, тонът му оставаше любезен, но ръката му не слизаше и за миг от дръжката на меча.