![Наследството на Карл Велики [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/0/3/nasledstvoto-na-karl-veliki-bg-download.jpg)
Наследството на Карл Велики [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-193-3
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на Карл Велики [bg]». Краткое содержание книги:
Малоун пристъпи към рецепцията.
— Тези неща оригинали ли са? — махна към стената той.
— Висят тук от десетилетия — кимна администраторът. — Някога е бил много хубав манастир, но за съжаление отдавна вече не е така.
— Какво се е случило?
— Какво ли не. Войни, нехайство, природни стихии. Сградата е била безсилна срещу тях.
Преди да стане от масата, бе дочул Изабел да нарежда на Хен да махне труповете в храма. Сега немецът облече палтото си и изчезна в нощта.
Малоун пое по дървеното стълбище за втория етаж. Откъм входната врата лъхна студ. Беше потеглил насам без никакви дрехи, а тези, които бяха на гърба му, се нуждаеха от почистване. Влезе в малката баня, съблече ризата си и я изпра в емайлирания умивалник със сапунчето, което намери под крана. Простря я да съхне на радиатора и се погледна в огледалото.
Още от шестгодишен бе свикнал да носи долна фланелка и навикът му остана за цял живот. Неприлично е да ходиш гол — казваше баща му. — Освен ако не искаш дрехите ти да миришат на пот. Дори за миг не се бе усъмнил в думите му. И бе започнал да носи фланелка. Странно колко лесно се пробуждат спомените от детството, помисли си той. С баща си беше живял малко — три години, които си спомняше. Докато стана на десет. Все още пазеше националното знаме, което бяха използвали за траурната церемония. Държеше го в стъклена кутия до леглото си. На погребението майка му отказа да приеме всякакви спомени, свързани с флота, но осем години по-късно, когато й съобщи, че ще постъпи на служба във военноморските сили, тя не възрази. С какво друго може да се занимава момчето на Форест Малоун?
И беше права. С какво друго наистина?
На вратата се почука. Той излезе от банята и отиде да отвори. На прага стоеше Кристел.
— Може ли да вляза?
Той отстъпи встрани и тихо затвори след нея.
— Искам да ти кажа, че изобщо не ми хареса случилото се днес. Затова дойдох тук. Предупредих мама да не те заблуждава повече.
— Но и ти правеше същото — отбеляза Малоун.
— Хайде да бъдем честни, искаш ли? Щеше ли да дойдеш в Аахен, ако ти бях казала, че вече съм направила връзка между завещанието и надписите?
Вероятно не, призна пред себе си той, но замълча.
— Едва ли — разчете изражението на лицето му тя.
— Всички вие поемате куп глупави рискове.
— Залогът е голям. Мама пожела да ти кажа нещо, но не пред Доротея и Вернер.
Той бе започнал да се чуди кога Изабел ще изпълни обещанието си да му предостави „дяволски важна информация“.
— Добре. Кой се опитва да ме убие?
— Човек на име Лангфорд Рамзи. Разговаряла е с него. Той е изпратил хората, които ни нападнаха в Гармиш, „Райхсхофен“ и Аахен. А също и днешните. Иска те мъртъв. Началник е на военноморското разузнаване. Мама успя да го заблуди, че е на негова страна.
— Това вече е новина — промърмори Малоун. — Излага живота ми на риск, за да ме спаси.
— Опитва се да ти помогне.
— Как? Като съобщава на Рамзи, че съм тук?
— Точно така — кимна Кристел. — Подготвихме нещата така, че и двамата да бъдат убити. Не очаквахме появата на другите двама. Те трябваше да стоят отвън. Според Улрих са били привлечени от стрелбата. — Поколеба се за момент и добави: — Радвам се, че си тук и си в безопасност, Котън. Искам да го знаеш.
Той се почувства като осъден на смърт, който крачи към бесилката, след като сам си е нахлузил примката.
— Къде ти е ризата? — попита тя.
— Когато човек живее сам, бързо се научава да се пере.
Усмивката й разведри напрегнатата атмосфера.
— Аз цял живот живея сама.
— Нали си била омъжена?
— На практика не сме живели заедно. Една от онези грешки, които се поправят по най-бързия начин. Прекарахме няколко прекрасни уикенда и това май беше всичко. А ти колко време си бил женен?