Боговете на войната [bg]

След като похапна и се изкъпа, Юлий извика военачалниците си от Галия. Новите военачалници от Гърция трябваше да почакат малко за аудиенция. Избра стаята на Брут в крилото на писарите и я огледа, впечатлен от промените.

Брут и Домиций влязоха първи, поздравиха и седнаха. Регул дойде след тях — обичайното му мрачно настроение бе станало по-ведро след завръщането на Юлий. Октавиан и Кир също заеха местата си. Домиций наля вино.

Всички взеха чашите си и ги вдигнаха към Юлий, преди да отпият. Изглеждаха във форма и потъмнели от слънцето, особено Кир. Той можеше да мине за един от местните. Октавиан имаше нов белег на бузата. От всички той се държеше най-резервирано и Юлий усети, че му липсва непринуденото приятелство от годините им заедно. Беше далече за почти половин година и дистанцията, която се беше появила помежду им, му беше неприятна.

— Има ли нужда от формални доклади, приятели? — попита той. — Или да пием и да говорим, докато слънцето не залезе?

Регул се усмихна, но останалите бяха странно напрегнати. Октавиан разчупи тишината.

— Радвам се да те видя отново, господарю.

Брут гледаше младия мъж с нещо, което можеше да се определи като учтив интерес, и Юлий се зачуди какво ли се е случило между тях. Не искаше да чува за кавги и лоши чувства. Времето, прекарано по Нил, превръщаше тези неща в тривиални.

— Градът е спокоен, Юлий, — каза Брут, — както би могъл да очакваш, след като имаме тук почти трийсет хиляди войници. Имахме няколко инцидента с грабежи и пратих някои хора в пустинята за наказание. Нищо, с което да не можем да се справим. Направихме им добра канализационна система и въведохме малко ред на пристанището. Като изключим това, беше една приятна почивка поне за някои от нас. Как е царицата?

Юлий кимна, доволен от липсата на суетене.

— Трябва да роди след няколко седмици, може и по-скоро — каза той и при тази мисъл погледът му омекна.

— Син и наследник — отбеляза Брут. Юлий не забеляза погледа, който хвърли към Октавиан. — Ще трябва да направиш нещо с Калпурния, когато се върнеш в Рим.

Юлий кимна и отпи от виното си. Споменът как Калпурния хленчи на рамото му не беше от приятните.

— Нямаше как да зная, че ще стане така, когато се ожених за нея — каза замислено той. — Толкова неща се промениха, откакто тръгнах за Гърция.

— Ще се приберем ли после вкъщи? Когато детето се роди? — внезапно попита Октавиан.

Юлий го погледна и забеляза у него напрежение, което не разбираше.

— Да. Ще оставя два легиона тук, за да поддържат мира. Ще пиша на Марк Антоний да изпрати галери с пари за заплати. В името на боговете, хубаво ще е пак да видим Рим. Липсва ми. Копнея да се върна там.

Замислено огледа честните им лица.

— Ще върна останките на Помпей, за да бъдат погребани в града, и ще му издигна статуя, вероятно в собствения му театър. Той не заслужаваше да умре така. Писах на дъщеря ми, за да я уведомя, и ще го почета в смъртта му, поне заради нея.