Договорът „Паганини“ [bg]

— Успяха да видят само пистолета в мивката…

— Попитай дали има раница — казва Юна. — Защото носи със себе си…

— Аз ръководя операцията — изсъсква Карл Ман.

Той прави знак на човек от екипа си, всички поглеждат карабините си и тръгват след него към гардеробната. Юна би искал да ги предупреди отново, като знае, че стандартната им тактика няма да проработи при срещата с наемника. Приличат на мухи, които се приближават към паяк. Една след друга ще се озоват в паяжината му.

Юна усеща пушека да люти в очите.

„Паякът плете паяжината си от два вида нишки, мисли си той. Лепкави за капани и такива, по които се катери самият той.

Спомня си плетката и знае къде да стъпи, за да не попадне в клопка.“

Освобождава предпазителя на своя смит енд уесън и тръгва предпазливо след военните полицаи. Те вече са се наредили пред мъжката тоалетна. Единият от тях, с дълга руса коса под каската, вади щифта на шоковата граната. Отваря, хвърля я ниско над пода, постлан с плочки, и бързо затваря. Чува се приглушен трясък, другият полицай отваря и насочва оръжието в тъмнината. Със знаци Карл Ман ги подканя да побързат. Без секунда колебание русокосият се втурва с вдигната карабина и приклад на рамо.

Безпокойство свива сърцето на Юна. Дочува как влезлият казва нещо с уплашен, по детски наивен глас. В следващата секунда се чува силна експлозия. Полицаите са изхвърлени от тоалетната, обвити в пушек и хвърчащ хоросан. Вратата се изтръгва от пантите. Вторият полицай изпуска оръжието, подхлъзва се встрани и пада с подгънато коляно. Взривната вълна кара Юна да отстъпи крачка назад. Русокосият лежи по гръб с отворена уста и кървящи зъби. Той е в безсъзнание, голям шрапнел се е забил в бедрото му. Пръски аленочервена кръв бликат на пода. Юна се затичва, изтегля го, ръцете му се стоплят от течащата кръв, докато набързо скалъпва турникет от колана на жертвата и навития ръкав на ризата му.

Единият от мъжете е в пълен шок. Реве с уплашен и треперещ глас. Други двама военни полицаи помагат на посивял мъж да премине коридора, лицето му е обсипано със сажди, той едва се движи. Жена е прикрила устата си с жилетка и бърза към изхода с уплашени очи.

С пистолет в ръка Карл Ман влиза в тоалетната през хрущящи остатъци от стъкла и плочки. Открива наемника проснат на пода. Все още е жив. Краката треперят, ръцете се лутат объркано. Брадичката и голяма част от лицето липсват. Карл Ман се оглежда наоколо, вижда телта и предполага, че издирваният вероятно е възнамерявал да направи капан, да възпламени ръчна граната, когато е бил изненадан от шоковата и е изпуснал своята.

— Да евакуираме останалите — шепне шефът на себе си и излиза от тоалетната.

Юна избърсва кръвта от ръцете си, свързва се с командната централа за линейка и в това време вижда Пенелопе да се появява от стълбището. Сага я следва по коридора. Очите на Пенелопе изглеждат мътни, като че е плакала с часове. Сага се опитва да я утеши, да я предпази, но тя се противи.