Договорът „Паганини“ [bg]

Военен полицай е опрял ръка на някакъв пилон и плаче.

Мъжът с обгорелите ръце продължава нагоре в ясната утрин и завива зад ъгъла по „Йердесгатан“.

Пенелопе рязко си поема дъх. Плашещо прозрение пронизва тялото й като инжекция с леденостудена вода. Не видя лицето му, но видя гърба му. Мъжът с пострадалите ръце. Знае, че е той, преследвачът, който върви нагоре към „Йердет“, измъквайки се от полицаи и линейки. Не е нужно да вижда лицето му, защото вече е виждала гърба и врата му от яхтата под моста „Скурусундсбрун“, когато Виула и Бьорн бяха все още сред живите.

Пенелопе разтваря ръката си и синята капсула се плъзва на земята.

С разтуптяно сърце тя тръгва след него, завива по „Йердесгатан“, пуска одеялото, както бе направил той, и ускорява крачка. Затичва се, когато го вижда с немощни движения да бърза между дърветата в горичката отпред. Изглежда изтощен, вероятно от загубата на кръв от раната в рамото, и тя вече знае, че няма да може да й избяга. Няколко врани излитат от клоните на дърветата и, пляскайки с криле, се отдалечават. Пенелопе навлиза в горичката, чувства прилив на сили, крачи широко по тревата на петдесетина метра след него. Той се спъва и се подпира с ръка на едно дърво. Превръзката пада и увисва между пръстите му. Тя тича след него и го вижда да излиза, накуцвайки, от горичката на просторната поляна, огряна от слънцето. Без да спира, изважда пистолета, поставен на гърба й от Юна Лина, освобождава предпазителя, продължава между дърветата, забавя се и се прицелва с опъната ръка в крака му.

— Спри — шепне тя и натиска спусъка.

Стреля, откатът я удря по ръката и рамото.

Куршумът излита и Пенелопе вижда как преследвачът се опитва да се затича по-бързо.

„Не трябваше да докосваш сестра ми“, мисли си тя.

Мъжът пресича някакъв път, спира се, хваща се за рамото и продължава напред по тревата.

Пенелопе тича, излиза на слънцето, приближава се, пресича същия път и отново вдига оръжието.

— Спри — извиква тя.

Стреля, куршумът откъсва трева от земята на десетина метра от него. Адреналинът пулсира във вените й, съзнанието й е избистрено и концентрирано.

Цели се в крака му и стреля. Чува пукота, чувства отката в ръката си и забелязва как куршумът пронизва свивката на коляното и минава през капачката. Той изкрещява от болка и пада на тревата, опитва се да стане, но тя все повече се приближава, върви с широки крачки и го вижда да се гърчи около самотна бреза.