Договорът „Паганини“ [bg]
- Автор: Кеплер Ларс
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 978-619-164-050-8
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Договорът „Паганини“ [bg]». Краткое содержание книги:
„В своята същност най-страховитите аспекти на „Договорът «Паганини»“ не са зловещите престъпления, а тъмните характери на героите, които ни показват колко слепи сме понякога за ужасяващите последствия от собствените ни мисли и действия… Стиг Ларшон има добър подход в описването на характери, но неговият колега Ларш Кеплер навлиза директно в най-тъмните места на човешката душа…“ „Тайм магазин“
„Договорът «Паганини»“ е един от най-завладяващите шведски криминални романи от последните години. Трудно ще намерите по-добра история от тази“. Гьотеборгспостен
Пенелопе я поглежда, но не отговаря. Потъва обратно в спомена за месеца, прекаран в Кения и Югозападен Судан.
След дълго и душно пътуване с кола беше пристигнала в лагера в Кубум, на югозапад от Ниала, в Януб Дарфур, Южен Судан. Още първия ден положи усилия наравно с Джейн и мъжа на име Грей да помогне на жертвите от набезите на Джанджавид.
През нощта я събудиха трима младежи от милицията, които крещяха на арабски, че ще убият всички роби. Вървяха по средата на улицата и единият носеше револвер. Пенелопе стоеше на прозореца и ги наблюдаваше, когато ненадейно се приближиха към възрастен мъж, който печеше картофи, и го застреляха.
Огледаха се и продължиха напред, към бараката, в която живееха Пенелопе и Джейн. Пенелопе бе останала без дъх, докато ги слушаше да обикалят верандата и да разговарят възбудено помежду си.
Изведнъж изритаха вратата на бараката и нахлуха в коридора. Пенелопе лежеше неподвижна, скрита под леглото, и тихо нашепваше Отче наш. Блъскаха мебелите с ритници, докато ги счупят. После тя отново чуваше тримата от улицата. Единият се смееше и крещеше, че робите трябва да умрат. Пенелопе изпълзя и отново застана на прозореца. Бяха хванали Джейн, влачеха я за косата и я захвърлиха по средата на улицата. Отвори се вратата на другата барака и Грей излезе с мачете в ръка. Хилавото момче тръгна насреща му. Грей беше може би с трийсет сантиметра по-висок от него, с яки рамене.
— Какво искаш? — попита той.
Хилавият не отговори на въпроса му, само вдигна револвера и го простреля в корема. Гърмежът отекна между бараките. Грей се строполи по гръб, опита се да стане, но остана да лежи неподвижно с ръка на корема.
— Мъртъв фур — извика другият, който държеше Джейн за косата.
Третият насила разтвори бедрата й. Тя се съпротивляваше и говореше без да спира, с твърд и спокоен глас. Грей извика нещо на момчетата.
Хилавият с револвера се върна, изкрещя нещо, допря дулото до челото му и стреля. Револверът само щракна, той натисна отново спусъка и отново, но револверът беше празен. Леко колебание се възцари на улицата, започнаха да се отварят вратите на другите бараки и наизлязоха африкански жени. Тийнейджърите пуснаха Джейн и хукнаха да бягат. Пенелопе видя как пет жени ги погнаха. Тя издърпа одеялото от леглото, отключи вратата, втурна се по коридора и излезе на улицата. Затича се към Джейн и я загърна с одеялото.
— Влез вътре — каза Джейн. — Може да се върнат с повече патрони, не бива да стоиш навън…
През цялата нощ и на сутринта Джейн остана до операционната маса. Едва в десет часа предобед си легна на леглото в бараката. Тогава беше сигурна, че е спасила живота на Грей. До вечерта работи, както обикновено, а на следващия ден всичко в болничната палатка беше отново както преди. Малки момченца й помагаха, по-скоро стояха на пост и понякога се преструваха, че не чуват какво казва, когато им се стореше прекалено взискателна.
— Не — прошепна Пенелопе.
— Какво се опитваш да кажеш? — пита Сага.
Пенелопе мисли, че не трябва да изнасят боеприпаси за Судан.
— Нямат право — отсича тя.
— Беше по-добре защитена в подземието — казва Сага.
— Защитена? Никой не може да ме защити — отвръща Пенелопе.
— Знаем къде е, влязъл е в немското посолство, обградили сме сградата…
— Но не сте го заловили — прекъсва я Пенелопе, повишавайки глас.
— Сигурно е ранен, прострелян, ще влезем и ще…
— Искам да ви последвам — казва Пенелопе.
— Защо ще…
— Защото съм видяла лицето му — прозвучава нейният отговор.
И Юна, и Сага потръпват. Пенелопе поглежда Юна.
— Ти беше прав — казва тя. — Видях го.
— Нямаме много време, но ще успеем да направим фоторобот — казва Сага с известно безпокойство.
— Няма значение — обажда се Юна. — Не можем да заловим някого на територията на нечия дипломатическа мисия само по прилика с фоторобот.
— Но ако бъде посочен от свидетел — казва Пенелопе, става и го поглежда спокойно в очите.
83.
Извършителят
Пенелопе стои между Сага Бауер и Юна Лина зад брониран минибус на улица „Скарпьогатан“ пред японското посолство. Те са само на петдесет метра от входа на немското посолство. Защитната жилетка тежи върху раменете й и притиска гърдите.
След пет минути трима души ще получат четирийсет и пет минутен достъп до района на посолството, за да се опитат да разпознаят и арестуват заподозрения извършител.