Договорът „Паганини“ [bg]

Продължават по коридора и Пенелопе усеща пистолета, който се поклаща в такт със стъпките й.

— Там, в дъното, работи Мартин Шенкел, който е търговски аташе — пояснява Карл Ман. — Има посещение от Роланд Линдквист.

— Бихме искали да ги видим — казва Юна.

— Помоли да не го безпокоят преди обяд.

Юна не отговаря.

Сага хваща Пенелопе за ръката и двете спират, докато останалите продължават до затворената врата.

— Почакайте малко — казва военният полицай на Юна и почуква.

Отвътре отговарят, изчаква, докато получи разрешение, отваря вратата, прекрачва прага и затваря след себе си.

Юна поглежда в далечината към стая без врата. Сив найлон закрива входа. Вижда се купчина от гипсокартон. Найлонът се издува, леко шумолящ, като платно. Прави крачка натам, но долавя нещо зад затворената врата на кабинета на търговския аташе: гласове и силно тупване. Пенелопе се отдръпва назад, готова да побегне.

— Ние ще чакаме тук — тихо казва Сага и изважда пистолета си.

Пенелопе си мисли, че това посолство през пролетта на 1975 година е било окупирано от бандата на Холгер Майнс. Държали са за заложници дванайсет души. Спомня си, че настоявали за освобождаването на Андреас Бадер, Улрике Майнхоф, Гюдрюн Енслин и още двайсет и трима затворници от фракцията „Червената армия“ от затвор в Западна Германия.

По същите коридори са тичали и крещели един на друг, тук са влачели посланик Дитрих Щьокер за косата и са блъскали окървавеното тяло на Хайнц Хилегарт надолу по стълбите. Не си спомняше какво се беше говорило, не знаеше как са изглеждали преговорите, но след като германският канцлер Хелмут Шмит бе съобщил на шведския министър-председател Улуф Палме, че няма да удовлетвори исканията, двама от заложниците били застреляни. Карл-Хайнц Делво крещял с писклив глас, че ще застрелва по човек на час, ако не изпълнят настояванията им.