Договорът „Паганини“ [bg]
- Автор: Кеплер Ларс
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 978-619-164-050-8
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Договорът „Паганини“ [bg]». Краткое содержание книги:
„В своята същност най-страховитите аспекти на „Договорът «Паганини»“ не са зловещите престъпления, а тъмните характери на героите, които ни показват колко слепи сме понякога за ужасяващите последствия от собствените ни мисли и действия… Стиг Ларшон има добър подход в описването на характери, но неговият колега Ларш Кеплер навлиза директно в най-тъмните места на човешката душа…“ „Тайм магазин“
„Договорът «Паганини»“ е един от най-завладяващите шведски криминални романи от последните години. Трудно ще намерите по-добра история от тази“. Гьотеборгспостен
— Къде е той? — пита Пенелопе с напрегнат глас. — Искам да го видя.
— Трябва да излезем — вика Юна. — Коридорът скоро ще пламне.
Пенелопе заобикаля Юна, отива до мъжката тоалетна и вижда мъжа на пода, треперещото тяло и кървящото лице. Надава вой, отдръпва се, връща се в коридора и, търсейки да се подпре на стената, събаря писмо в рамка от канцлера Вили Брант.
Диша ускорено, стомахът й се свива, преглъща и усеща как Сага се опитва да я прегърне, да я дръпне отново на стълбището.
— Това не е той — стене Пенелопе.
— Трябва да излезем — утешава я Сага и я води със себе си.
Персоналът на линейката със защитни маски изнася ранения русокос полицай. Чува се нова експлозия като дълбока въздишка. Стъкла и трески политат по коридора.
Мъж се спъва, подхлъзва се и се изправя. През отворена врата бълва пушек. Як мъжага стои, без да помръдва в коридора, кръв се стича от носа му по ризата и вратовръзката. Полицаите крещят на всички да продължават към аварийния изход. Пламъци се промъкват под една от вратите. Защитната хартия на пода се запалва и огъва на огъня. Двама тичат приведени, хванати за ръце. Жена с подпалена лятна рокля крещи, полицай пръска пяна върху нея.
Юна се задавя от пушека, но успява да влезе в мъжката тоалетна и да разгледа опустошенията от гранатата. Наемникът лежи неподвижно, лицето му е временно превързано с тампони и марля. През дупката от куршума в рамото на черното яке пулсира тъмночервена кръв. Аптечката с оборудване за първа помощ лежи на пода, пръснати са лепенки и тампони, поръсени с прах и счупени плочки. Стените са опушени, на много места е изпопадал фаянсът. Кабините се разрушени, огледалата счупени, вода тече на пода от пукната тръба.
В една мивка лежат седем пълнителя и пистолет марка „Хеклер и Кох“. Зад тоалетна чиния в друга кабина се вижда празната раница на лежащия от груб черен шушляков плат.
Чуват се викове, уплашени гласове и бързи команди. Карл Ман влиза с персонала на линейката в мъжката тоалетна.
— Искам някой да го охранява — казва Юна, посочвайки наемника, когато санитарите вдигат тялото на носилка и го завързват.
— Ще умре, преди линейката да стигне до болницата — отвръща Карл Ман и кашля в ръката си.
— Няма значение, искам да го наблюдавате, докато се намира в района на посолството.
Немецът среща погледа на Юна и дава бърза команда на един от екипа си да пази заловения и да го предаде на шведската полиция.
Огънят тътне високо и пращи, гъст, черен дим превзема коридора. Хора крещят и кашлят. Бързат навън приведени, с уплашени лица. Някой търси Карл Ман по радиостанцията и той се обажда, кляка под дима и говори кратко.
— Все още липсва един човек, трябва да е тук, горе — казва той, кашляйки.
Юна с широка крачка прескача една паднала врата и се приближава към друга, която е затворена. Някаква светлина премигва и после изчезва. Само игривите пламъци се плъзгат в задимения коридор, искри се носят от един отвор.
Силно пращене и тътен, трясък и скърцане като при усукване и трошене на метал.
Юна среща погледа на Карл Ман и му прави знак да се отмести назад. Изважда пистолета си и отваря вратата няколко сантиметра, дръпва се, изчаква за миг и надниква в тъмнината.
Не вижда нищо освен черни силуети на канцеларски мебели пред спуснати щори. Слабо въздушно движение на пода кара Юна да се отмести.
— Евакуирайте мястото — вика някой зад него.
Юна се обръща и вижда четирима пожарникари, които бързат по коридора, разпръсват се и претърсват стаята.
Преди да успее да ги предупреди, единият от тях насочва силно фенерче към вътрешността, две очи блясват и един лабрадор излайва изморено.
— Ние оставаме — казва единият. — Ще се справите ли сами?
— Един липсва — казва Карл.
— Внимавайте — предупреждава Юна и гледа младия пожарникар в очите.
— Хайде — вика го немецът.
— Само ще погледна още нещо.
Юна влиза отново в мъжката тоалетна, кашляйки, вижда кръвта по пода и стените, забързва се към едната от кабините и дръпва черната раница на наемника.
85.
Преследването на преследвача
Краката на Пенелопе треперят. Тя стои, опряла ръка на оградата, вторачена в асфалта. Трябва да преодолее позивите за повръщане. Видяното в мъжката тоалетна трепти пред очите й. Обезобразеното лице, зъбите и кръвта.