Договорът „Паганини“ [bg]

— Не, но заповедта за арест на Ал Башир е издадена през юли 2009 година и…

Млъква рязко и се изчервява силно.

— Какво има? — пита Сага, почти шепнешком.

— Снимката е направена след това — казва Пенелопе с треперещ глас. — Нали? Снимката е направена след заповедта за арест на президента.

— Какво те кара да мислиш така? — пита Сага.

— Нали е така? — повтаря Пенелопе.

— Да — отвръща Юна.

Руменината от бузите й изчезва.

— Сделката с Кения — устните на Пенелопе треперят. — Това е сделката с Кения, всичко на снимката се свежда до това, до договора с Кения, до това, че Палмкруна урежда продажба на боеприпаси за Кения. Знаех си, че има нещо гнило, знаех си.

— Продължавай — подканва я Юна.

— Кения има стабилни договори с Великобритания. Судан иска да купи боеприпасите. Доставката само ще мине през Кения за Судан и Дарфур.

— Да — отвръща Сага. — Смятаме, че нещата стоят така.

— Но това е забранено, и по-лошо… това е тотално предателство, нарушено е международното законодателство, това е престъпление срещу човечеството…

Тя пак млъква.

— Значи това е причината да се случи всичко — казва тя приглушено. — А не защото Бьорн се е опитвал да го изнудва.

— Опитът му само е помогнал на хората от снимката да разберат, че могат да бъдат разкрити.

— Мислех, че е злепоставяща — казва Пенелопе. — Злепоставяща, но нищо повече.

— Обаждането на Палмкруна ги е накарало да започнат да действат — пояснява Сага. — Преди това не са знаели за съществуването на снимката. Съобщението на Палмкруна ги е уплашило. Не са могли да знаят какво е разкритото. Но са разбрали, че нещата не вървят на добре. Не знаем как са разсъждавали. Може би са мислили, че ти или Бьорн сте ги снимали в ложата.

— Въпреки че…

— Не са могли да знаят какво сте научили. Не са искали да рискуват.

— Разбирам — казва Пенелопе. — И пак по същата причина, нали?

— Да.

Пенелопе кимва на себе си.

— В техните очи може би съм единственият свидетел на сделката — казва тя.

— Вложили са големи пари в договора с Кения.

— Няма да стане — шепне тя.

— Какво?

Пенелопе вдига поглед, среща очите на Сага и заявява:

— Не могат да трупат муниции в Дарфур, няма да стане, била съм там два пъти…

— Не им пука, става въпрос само за пари — казва Сага.

— Не става въпрос за пари, става въпрос за много повече — не се съгласява Пенелопе и се обръща към стената. — Става въпрос за…

Млъква и се спомня хрускащия звук на смачканите глинени фигурки под копитата на една коза. Малката жена от изсушена глина се превръща в прах. Дете се смее и крещи, че това е грозната майка на Нуфис. „Всичките фури трябва да умрат, да ги няма на бял свят“, викаха останалите деца с весели лица.

— Какво се опитваш да кажеш? — пита Сага.