Договорът „Паганини“ [bg]

Не е от куршум, без съмнение е причинена от нож, дълбока прободна рана.

Юна се дръпва от линейката, претърсва набързо района и среща погледа на Сага между хората и колите. Тя държи пластмасова чаша с вода в ръката си, но веднага щом вижда очите му, хвърля чашата и се забързва след него.

— Отново ще се измъкне — говори той на себе си. — Не бива да му позволим.

Юна се оглежда наоколо, мисли си, че току-що бе видял Пенелопе Фернандес да върви покрай оградата на японското посолство, наметната с одеяло.

— Вземи една пушка — провиква се Юна и се затичва покрай оградата. Завива надясно, но не вижда нито Пенелопе, нито наемника.

Една жена е пуснала елегантните си далматинци да бягат на воля на поляната около Италианския културен институт.

Юна тича покрай осветената бяла сграда, изважда пистолета си и си мисли, че наемникът е бил евакуиран от димящото посолство заедно с всички останали.

Сага вика нещо подире му, но той не я чува, сърцето му бие прекалено бързо, главата му бучи.

Продължава да тича все по-бързо към малката горичка и изведнъж чува пистолетен изстрел. Препъва се в канавката, изкачва се нагоре по едно възвишение и се промъква между дърветата.

Следват още изстрели, кратки и остри.

Той си проправя път през гъстите клони и се озовава на огряна от слънцето поляна. На триста метра вижда Пенелопе под една бреза. Мъж седи до стъблото с клюмнала глава. Пенелопе кляка пред него, но изведнъж нещо се случва. Тя полита напред, но после пада назад. Мъжът държи пистолет, насочен към нея. Юна се затичва, вдига оръжието си и се прицелва, но разстоянието е твърде голямо. Спира, хваща пистолета с две ръце, когато наемникът изстрелва два куршума в гърдите на Пенелопе. Тя се прекатурва и остава да лежи по гръб. Наемникът е изтощен, но отново вдига оръжието към нея. Юна стреля, но не улучва.