Договорът „Паганини“ [bg]

Сутрешният въздух е все още хладен.

— Става въпрос за изключително опасен човек — предупреждава Юна.

— Разбираме, информирани сме — отвръща Карл Ман. — Но съм тук през цялата сутрин, има само дипломати и немски граждани.

— Можете ли да ни покажете списък? — пита Сага.

— Мога само да кажа, че в момента преглеждаме записите от наблюдателните камери — обяснява Карл Ман. — Защото си мисля, че колегата ви е сгрешил. Струва ми се, че извършителят се е промушил покрай оградата, вместо да влезе, просто е заобиколил посолството и е продължил по поляната към кулата на радиото.

— Възможно е — не възразява Юна.

— Колко души има в сградата? — пита Сага.

— Приемно време е и сега има четири срещи.

— С четирима души?

— Да.

— А колко е персоналът? — пита Сага.

— Петнайсет.

— А охраната?

— В момента са петима — отвръща той.

— Само толкова?

— Да.

— Няма дърводелци или бояджии, или…

— Не.

— Общо двайсет и пет — казва Сага.

— Сами ли ще обиколите в началото? — пита сдържано Карл Ман.

— Предпочитаме да ни придружите — казва Сага.

— Колко от нас? — пита Карл Ман.

— Възможно най-много и с възможно най-тежко въоръжение — отвръща Юна.

— Наистина смятате, че е опасен — усмихва се немецът. — Мога да прежаля още двама души.

— Не знаем какво ни очаква след…

— Мислите, че е ранен в рамото — съмнява се Карл Ман. — Не бих казал, че се страхувам.

— Може и изобщо да не е влязъл, може вече да е излязъл от посолството — тихо казва Юна на мъжа. — Но ако е тук, ще трябва да очакваме загуби.

В мълчание Юна, Сага и Пенелопе заедно с трима военни полицаи с карабини и шокови гранати вървят по коридора на нивото на улицата. Сградата на посолството е в ремонт, така че основната му дейност бе преместена на „Артилеригатан“. Но макар че ремонтът не бе приключил, през пролетта се бяха върнали на същото място. Мирише на боя и прясна дървесина, а част от подовете все още са покрити с хартия.

— Първо искаме да се срещнем с посетителите, тези, които не са от персонала — казва Юна.

— Разбирам — отвръща Карл Ман.

С учудващо спокойствие Пенелопе крачи между Сага Бауер и Юна Лина. Някак не й се вярва, че ще срещне преследвача си тук, в посолството. Мястото й се струва прекалено делнично и спокойно.

Но ето че забелязва колко внимателен става Юна, как се променят движенията му, как търси с поглед врати и решетки на отдушници.

Изведнъж се чува писукаща аларма и групата спира. Карл Ман вдига радиостанцията и кратко разговаря с колегата си на немски.

— Алармата на врата, която заяжда — обяснява след това на шведски. — Вратата е заключена, но алармата реагира като отворена от трийсет секунди.