![Светлина в пукнатините [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/3/9/svetlina-v-puknatinite-bg-download.jpg)
Светлина в пукнатините [bg]
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #9
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-483-0
- Переводчик: Нели Лозанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Светлина в пукнатините [bg]». Краткое содержание книги:
Загледа се в трите огромни бора. Коледните лампички по клоните им се полюшваха от лекия ветрец.
— Щом е трябвало да се стигне дотук, поне сме на хубаво място, където да го дочакаме.
Гамаш се усмихна:
— Вярно е. Но все пак не чакаме. Подготвяме се за битка на тяхна територия. По-скоро Жером се подготвя. От мен е само грубата сила.
— Така е, mon beau[86] — съгласи се Терез с най-покровителствения си тон.
Гамаш задържа погледа си върху нея за няколко секунди, сетне попита:
— Всичко наред ли е с Жером?
— Питаш дали е готов? — рече Терез.
— Oui.
— Няма да ни разочарова. Знае, че всичко зависи от него.
— И от полицай Никол — подчерта Гамаш.
— Oui — съгласи се комисар Брюнел, макар да не прозвуча особено уверено.
Главният инспектор осъзна, че дори давещите се изпитваха колебание, ако спасителният пояс им е хвърлен от Никол. Не можеше да ги вини. И той самият се чувстваше така.
Не бе забравил, че я бе срещнал в пансиона, където тя нямаше никаква работа. Не и работа, свързана с техния план. Но явно младата жена преследваше някакви свои цели.
Не, Арман Гамаш не бе забравил.
След като Терез Брюнел се качи на горния етаж, Гамаш сложи още една цепеница в огнището, направи си кана с кафе и изведе Хенри на разходка.
Кучето се хвърляше напред и се опитваше да улови снежните топки, които стопанинът му мяташе. Беше идеална зимна нощ. Не беше твърде студено. Нямаше вятър. Все още валеше сняг, но по-кротко от преди. Гамаш предположи, че до полунощ ще спре.
Отметна глава назад, отвори уста и почувства как огромните снежинки падат върху езика му. Нито много твърди, нито много меки.
Точно такива, каквито трябваше да са.
Затвори очи и усети докосването на снежинките върху носа, клепачите, ранената буза. Като малки целувки. Като целувките, които Ани и Даниел му раздаваха, когато бяха бебета. И целувките, с които ги даряваше той.
Отвори очи и продължи бавно да обикаля красивото селце. Подминаваше къща след къща и се вглеждаше в прозорците, които хвърляха кехлибарени светлини върху снега. Зърна Рут, наведена над бялата пластмасова маса. Пишеше. Роза седеше върху масата и я наблюдаваше. Може би дори й диктуваше.
Продължи да крачи по периферията на селския площад и видя Клара, която четеше книга пред камината в дома си. Сгушила се бе в ъгъла на дивана и бе наметнала одеяло върху краката си.
Видя и Мирна, която се движеше напред-назад край прозореца на мансардния апартамент. Наливаше си чаша чай.
От бистрото долиташе смях. През стъклата се виждаше коледната елха, която блещукаше весело в ъгъла на салона. Клиентите довършваха вечерята си и отпиваха от питиетата си в този късен час. Разказваха си как е минал денят им.
Видя как в стаята си в пансиона Габри опакова коледни подаръци. Вероятно прозорецът му бе леко открехнат, защото се чуваше звънкият му тенор. Пееше "Хуронска коледна песен". Репетираше за службата на Бъдни вечер в малката църква.
Докато крачеше, Гамаш си затананика мелодията.
От време на време в ума му се мяркаше по някоя мисъл за убийството на Констанс. Но главният инспектор я прогонваше. Хрумваха му идеи за Арно и Франкьор. Но и тях отпращаше.
Насочи всичките си мисли към Рен-Мари. И Ани. И Даниел. И внуците си. Напомни си какъв късметлия е.
После двамата с Хенри се върнаха в къщата на Емили.
Докато всички спяха, Арман се взираше в огъня и размишляваше. Отново и отново прехвърляше в ума си случая "Уеле".
Малко преди единайсет започна да пише. Запълваше страница след страница с почерка си.
Огънят в камината угасна, но той не му обърна внимание.
Накрая пъхна написаното в пликове, облече си палтото, сложи си ботушите, шапката и ръкавиците. Опита се да събуди Хенри, но кучето хъркаше, мънкаше и ловеше снежни топки насън.
Затова главният инспектор излезе сам. Къщите в Трите бора вече тъмнееха. Всички спяха дълбоко. Лампичките на високите борове бяха угасени, а снегът бе спрял да вали. Небето отново бе обсипано със звезди. Пусна двата плика в две пощенски кутии и се върна в къщата на Емили. Съжаляваше само за едно — че не му се бе удала възможност да купи коледни подаръци за жителите на Трите бора. Надяваше се все пак да го разберат.
Час по-късно Жером и Терез слязоха по стълбите и откриха, че Гамаш спи на креслото, а Хенри хърка в краката му. Детективът държеше химикалка в ръка, а на пода лежеше плик, надписан с името на Рен-Мари. Вероятно се бе изплъзнал от подлакътника на креслото.
86
Красавецо мой (фр.). — б. пр.